2. „Можеше да е още по-лошо“
Вероятно мислите, че така помагате на човека да постави нещата в перспектива, но не е така. Да кажете на някой, който страда, че нещата всъщност не са толкова зле е омаловажаващо и обидно. Борете се с нуждата да запълвате въздуха с думи и вместо това просто седнете и послушайте, защото в това се изразява истинската емпатия. Никой няма нужда да се благодари, че случилото се е малък ураган, а не опустошително цунами.
3. „Погледни позитивно на нещата. Може би е за добро.“
Истински емпатичният човек си държи листчетата с позитивни лозунги у дома. Може да си мислите, че другият има нужда от повдигане на духа в стил „Животът ти поднася лимони? Да си направим лимонада!“ – има голяма вероятност да не сте прави. За повечето от нас справянето с мъчителните чувства след нещо болезнено и разрушително е дълъг процес и имаме нужда от подкрепа. Тази подкрепа не включва слушането на клишета тип „Всяко зло за добро“ и „Това, което не те убива, те прави по-силен“. Ако в някакъв момент човек реши до гледа по подобен начин на преживяното, това е нещо друго.
4. „Не е ли време да продължиш напред?“
Позитивният гуру във вас може да мисли, че това помага, но няма нещо, което да ви отдалечава повече от човека, който страда, колкото предположението, че болката и скръбта имат срок на годност като стоки в магазина. Освен ако нямате ясното намерение да покажете на другия, че ви е писнало от неговата история – и ако нямате нищо против да прекъснете връзката – никой друг освен човека, който страда, не може да реши кога е време да продължи напред. Емпатията не съди.
По материал на Psychology Today
