4 неща, които трябва да дадете на вътрешното си Аз, за да се успокоите
Ако имате чувството, че не се побирате в кожата си, че постоянно нещо ви липсва, че не можете да си намерите място, то помислете дали не лишавате себе си от нещо съществено.
Психолозите откриват 4 основни позиции, които ни правят щастливи. Веднъж щом се вслушате в нуждите на вътрешното си Аз, ще постигнем вътрешна хармония.
1. Търсим внимание
Когато правим неща, които не са съвсем по волята ни, вътрешното ни Аз изобщо не е щастливо. Общо взето е вредно да правим компромиси със себе си заради чужди нужди или погрешни приоритети. Например ни е неудобно да откажем нещо, което не искам да правим. На кого дължим подобно отношение? Единственият човек, на когото дължите нещо, сте самият вие.
2. Търсим признание.
На повечето от нас се е случвало да бъдем наранени, но да не получим извинение. Все пак се е случвало и да ни се извини искрено този, който ни е наранил. Точно в този момент сме почувствали вътрешно удовлетворение и успокоение. Били сме оценени и сме получили признание, вместо да бъде отхвърлени и неразбрани.
Вътрешното ни Аз е получило признание, защото ситуацията е имала благоприятна и справедлива развръзка. Пагубно е да се чувстваме неоценени или несправедливо набедени за нещо, което не можем да докажем.
3. Търсим внимание и любов.
След като разпознаем нуждите на вътрешното си Аз, можем да го успокоим с няколко насърчителни думи.
Ето едно просто упражнение:
Затворете очи и направете три дълбоки пречистващи вдишвания. Представете си обикновена пейка, на която вие и вашето вътрешно Аз седите заедно. Какво бихте си казали? Първо го попитайте дали може да хванете ръката му. След като получите разрешение, прошепнете: „Съжалявам. Благодаря ти. Обичам те.“ Може би ви звучи смешно, но ако опитате да изпълните това упражнение сериозно, като си представите своето вътрешно Аз като самостоятелен индивид, вероятно ще решите много вътрешни свои противоречия и терзания.
4. Вътрешното ни Аз е ключът към щастието и любовта.
Колкото повече се упражняваме да изпитваме любов, състрадание и съпричастност към вътрешното си Аз, толкова по-щастливи ще бъдем.
Като потвърждаваме и приемаме това, което чувстваме, можем да изкупим вината си, да излекуваме раните си и да започнем да живеем по законите на най-голямата сила - любовта.