За първи път я срещнал на едно парти. Тя била прекрасна жена – красива и интелигентна. Мнозина се опитвали да спечелят вниманието ѝ. А той бил просто един най-обикновен младеж. Никой не му обръщал внимание.
В края на парито обаче се осмелил да я покани на кафе. Дамата се изненадала, но приела от учтивост. Седнали в кафенето. Той бил твърде притеснен и почти не обелвал и дума, а тя се чувствала крайно неудобно и вече започвала да обмисля просто да си тръгне.
Внезапно мъжът се обърнал към келнера и казал:
- Бихте ли ми донесли малко сол за кафето?
Всички го зяпнали от почуда.
Лицето му почервеняло от срам, но въпреки това сложил солта в напитката и я изпил. Жената го запитала защо прави така. Той ѝ отвърнал:
- Когато бях малък, живеех край морето. Обичах да си играя във водата. Харесваше ми да вдишвам соления ѝ аромат – досущ като соленото кафе. Сега всеки път, когато пия напитката по този начин, се сещам за детството си, за моя роден град и за родителите ми.
Тя се трогнала изключително много и заговорила за своя далечен роден град, за своето собствено детство и за семейството си.
Разговорът бил изключително мил и дал началото на тяхното приятелство. Продължили да излизат. Малко по малко жената осъзнала, че това е мъжът, който отговарял на всичките ѝ нужди – бил толерантен и мил. Добър човек. А за малко щяла да го изпусне!
Но соленото кафе променило всичко!
Тази история била като всяка друга красива любовна приказка – принцесата се омъжила за принца и те заживели дълго и щастливо… И всеки път, когато му правела кафе, слагала малко сол в него, защото знаела, че той го обичал точно по този начин.
След 40 години мъжът починал и оставил следната бележка:
„Мила моя, моля те, прости ми – целият ми живот е една лъжа. Това е единствената лъжа, която съм изричал пред теб – и тя е за соленото кафе.
Помниш ли първия път, когато се срещнахме? По това време бях толкова притеснен, че всъщност исках малко захар, но вместо това казах сол. Беше ми неудобно да си призная и затова излъгах. Дори не предполагах, че това ще доведе до началото на нашата връзка.
Опитвах се да ти кажа истината множество пъти, но ме беше страх. Бях ти обещал, че никога няма да те лъжа.
Сега умирам и вече не ме е страх от нищо, затова искам да ти кажа истината – никога не съм харесвал подсоленото кафе, ама че странен вкус има! Но го пих цял живот! И не съжалявам, защото заради него имах теб. А ти бе най-хубавото нещо, което някога ми се бе случвало. Ако можех да върна времето назад, бих направил същото и всеки ден щях да пия кафето си със сол, за да бъда в твоя живот.“
Очите ѝ се просълзили.
Години по-късно някой я попитал:
- Какъв е вкусът на соленото кафе?
- Сладък – отвърнала тя.
