Колкото повече години минават, толкова по-склонни сме да погледнем назад към живота си и да си кажем „Трябваше по-малко да се тревожа“. Започваме да осъзнаваме, че тревогата не си е струвала цената – напрежение, лош сън, умора, раздразнителност, проблеми с концентрацията и цялостно чувство за неудовлетореност. В крайна сметка, повечето от нещата, за които се безпокоим, не се случват.

На ако безпокойството има толкова недостатъци, защо си го причиняваме?

Когато определено бъдещо развитие на нещата е несигурно, искаме да сме сигурни, че те ще се развият в наша полза. В повечето случаи, дори след като сме направили всичко възможно, за да предотвратим нещо лошо, не можем да елеминираме възможността нещо да се обърка. Да изпуснем полет, да се разболеем, да сгрешим в работата си, да загубим човек, когото обичаме. Нямаме съвършен контрол върху това дали тези неща могат да се случат.

Когато ни е трудно да живеем с тази несигурност, можем да се върнем към ситуацията в ума си и да продължим да я превъртаме, представяйки си всяко „какво ще стане, ако“ и как бихме реагирали – опитваме се да контролираме неконтролируема ситуация. Тревогата за несигурни бъдещи събития се усилва от само себе си.

Как е възможно душевно състояние, свързано с толкова напрежение, да е възнаграждаващо? Всеки път, когато се тревожим и лошото нещо не се случи, умът ни свързва тревогата с предотвратяване на нещастието.

Тревожа се → Нищо лошо не се случва.

Изводът е „Това, че се тревожих, е добре“. (Ние най-вероятно не сме съзнателно наясно с този мисловен процес.)

Освен този самоподхранващ се характер на тревогата има пет разпространени убеждения за нея, които ни карат да я изпитваме.

1. Ако се тревожим, няма да бъдем неприятно изненадани

Никой не обича да получи лоша новина внезапно, тъй че често се тревожим, за да предотвратим евентуално разочарование. За съжаление не можем да предвидим всичко, което може да ни се случи, тъй че е невъзможно да избегнем разочарованията. Междувременно, колко страдаме, когато се страхуваме за бъдещето?

2. По-безпасно е да се тревожим

Нашите убеждения за тревогата могат да имат суеверен елемент, защото вярваме, че самият акт на тревогата някак намалява вероятността за резултата, от който се опасяваме. Може да мислим, че ако спрем да се безпокоим, „дърпаме дявола за опашката“. Но ако непрекъснато се безпокоим, никога не успяваме да подложим на проверка това убеждение, за да видим дали е вярно. През повечето време тревогите ни имат толкова влияние върху събитията, колкото мислено да задържаме самолета във въздуха, докато летим (освен ако не сме пилот на самолета).

3. Като се тревожа, показвам, че ме е грижа

Може да смятаме, че тревогата казва нещо хубаво за нас: „Тревожа се, защото ме е грижа“. Това може да е вярно, но често го обръщаме и мислим „Ако не се тревожа, това значи, че не ме е грижа“. Трябва да направим разлика между загрижеността за дадена ситуация – и излишната и безполезна тревога за нея. Ако се чудите кое от двете е, попитайте близките си – дали предпочитат да се тревожим, или да покажем загрижеността си по друг начин.

4. Тревогата ме мотивира

Не е необичайно да се смята, че ако спрем да се тревожим, ще станем самодоволни или непродуктивни. Помислете за скорошен момент, когато сте били обхванати от тревога: Можете ли да си представите, че сте мотивирани да се справите със ситуацията, дори да не бяхте се тревожили толкова? Трябва да правим разлика между непродуктивното притеснение и продуктивната загриженост и решаване на проблемите.

5. Тревогата ми помага да решавам проблемите

Може да си казваме, че тревогата е начин, по който намираме решения за проблемите си. Въпреки това, крайната тревога е по-вероятно да попречи на решаването на проблемите. Още веднъж, трябва де сме наясно с разликата между продуктивното решаване на проблемите и безпричинното притеснение. Помислете за тези два режима на действие от собствен опит: Какво е чувството, когато се грижите за даден проблем и когато се тревожите „какво ще се случи, ако?“