След като се запознахте с петте основни причини да се тревожим, и вероятно споделяте мнението, че тревогата е като цяло безполезна, вероятно си казвате „Дотук добре – но как точно се очаква да спра да се тревожа?“. Нека бъдем честни: наистина е трудно да спрем да се тревожим, затова е полезно да имаме множество инструменти, които могат да ни помогнат.
Ето пет от тях:
Успокойте нервната система
Когато непрекъснато сме разтревожени и напрегнати, нервната ни система е в бойна готовност. Психичното напрежение се превръща във физическо напрежение, което може да ни накара да чувстваме, че трябва да се тревожим, защото сме толкова физически развълнувани. В подобни случаи е добре да разполагаме с начини, чрез които да успокоим ума и тялото и да се отпуснем. Например релаксация, медитация или физически упражнения. (Ето няколко упражнения, които можете да направите за по-малко от минута.)
Обърнете внимание на тревогата и убежденията, които я предизвикват
Често не забелязваме какво прави умът ни. Можем да усещаме, че се чувстваме напрегнати или стресирани, но не осъзнаваме, че имаме някаква степен на избор да се освободим от тревогите. Осъзнаването на процеса – и мислите, които предизвикват тревожното чувството – ни дава повече избор за това как да отговорим на него.
Прегърнете несигурността
Повечето от нещата, за които ни е грижа в живота, са свързани с несигурност. Не можем да сме напълно сигурни, че ще се справим добре в училище, че даден човек ще ни хареса, че винаги ще сме здрави, че ще имаме щастлив брак. И все пак не трябва да позволяваме тази несигурност да ни спира да живеем живота, който искаме. Отвъд това просто да понасяме несигурността, можем да я приемем с готовност като неотменна част от живота. Прекарваме толкова време, опитвайки се да елиминираме несигурността, че изисква значителна практика да се научим да я приемаме.
Живейте в настоящето
Осъзнаването на усещанията в настоящия момент често е част от лечението на излишната тревожност. Това помага да фокусираме психичната си енергия върху изживяването на настоящето с отвореност и приемане – отношение, което помага на много нива. Тревогата по дефиниция е насочена към бъдещето, тъй че фокусирането на вниманието върху настоящето във всекидневни дейности като взимане на душ, ходене, разговори или по-специални дейности като медитация или йога.
Изправете се срещу страховете си
Тревогата има за цел да ни защити от страха, но може да ни остави непрекъснато да разсъждаваме върху неща, които никога няма да се случат. Когато се изправим директно срещу страховете си, те обикновено намаляват. Вместо да се тревожите безспирно, опитайте съзнателно да приемете, че това, от което се страхувате, може да се случи. „Да, възможно е да изпусна полета“, „Не мога да знам със сигурност дали тази настинка няма да прерасне в нещо по-сериозно“, „Възможно е да изгубя работата си.“ В началото вероятно тази възможност ще изглежда ужасна. Въпреки това, с непрекъсната практика можем да се изправим срещу страховете си с по-голямо хладнокръвие.
Не е лесно да се научим да се тревожим по-малко, когато сме свикнали. Дори когато сме решени да оставим тревогите зад гърба си, умът ни почти обезателно ще се върне към тях. Освобождаването от тревогите е малко или много като медитацията: мислите ни ще се върнат към тревогите, така както умът ни започва да блуждае, когато медитираме. Но по-важно е да се върнем отново към намерението си. Не можем да елиминираме всички тревоги, но можем да изберем накъде да насочим вниманието си.
Източник: Psychology Today
