Да се потапят в самосъжаление, да се оплакват и да роптаят срещу съдбата – така реагират много хора на непредвидени негативни събития, загуби или раздели. Но как да запазим оптимизма си, когато животът ни поднася сериозни изпитания? Ето нашите съвети:
1. Вместо съчувствие ритник в задника
...все пак може би не толкова силен. Но достатъчно, за да се размърдаме. Когато се тръшкаме и обвиняваме живота за несправедливостите, които ни е сервирал, съчувствието на околните няма да ни помогне. Близките ни със сигурност са добронамерени и не искат да страдаме, но вместо да ни гледат със съжаление, да въздишат и да произнасят горестно: „О, толкова ми е мъчно за теб“, по-добре да ни ободрят и окуражат, че скоро всичко ще се оправи. В края на краищата да се съжаляваме умеем и сами.
2. Разбиране и приемане
Когато сме пропилели възможностите, които са се разкрили пред нас, и се чувстваме прецакани, ни е трудно да повярваме, че някога нещата ще се оправят. Гледаме хората наоколо, които водят привидно перфектен живот и които всяка сутрин се събуждат в отлично настроение. Това ни разгневява, натъжава, отчайва и озлобява. Даваме си сметка какво (не) сме постигнал и в какво сме се провалили. Мислим си, че късметът ни никога няма да проработи и потъваме в самосъжаление. Но ще намерим щастие само когато поемем отговорност за себе си и се освободим от нещата, пречещи ни да бъдем хората, които искаме. Процесът може да е много болезнен и дори да ни доведе до ръба на лудостта, но в крайна сметка приказката, че ако си помогнеш сам, ще ти помогне и Господ, е съвсем вярна. Това включва приемането, че в живота има и върхове, и спадове. Невинаги ще ни е добре, но човек винаги може да се поучи от опита си.
3. Действия вместо умуване
Нищо не дава по-дълбоко отражение върху нас от детството ни. Онова, на което ни учат родителите от ранно детство, се запечатва у нас завинаги. От начина, по който е формирана личността ни, зависи как реагираме на определени ситуации. Но независимо ни е трудно понякога, няма да си решим проблемите си с мислене. Накрая трябва да се вземем в ръце и да действаме. Защото никой няма да свърши работата вместо нас и да понесе последствията. Ако не можем да напредваме с големи крачки, тогава може би с по-малки. И така полека-лека ще стигнем там, накъдето сме се запътили.
