Когато бях на пет, винаги ми се струваше, че баща ми се отегчава, докато гледа телевизия. Затова отивах в стаята си, вземах няколко играчки и нарочно ги повреждах. Тогава ги носех на баща ми, за да ги оправи. Мислех, че го прави щастлив.
***
Баба ми работеше в един гараж в склад, и често ме вземаше със себе си на работа. Един път успях да й се изплъзна. Намери ме в гаража. Стоях до един варел със златни зърна и ги втривах в косата си. Мислех, че ще изглеждам като Рапунцел! Въпреки, че си измих косата няколко пъти, седмици наред оставях следи от злато, като фея.
***
Спомням си ясно, когато майка ми се опитваше да ме убеди да се откажа от идеята, като казваше: «Ако всички започнат да носят скъсани джинси, и ти ли ще си част от стадото?» Не знам как започна тази тенденция, но тя се оказа права ...
***
Спомням си, че когато бях в 5-ти клас, една сутрин родителите ми ме събудиха за училище, както винаги. Попитах ги, “мога ли да не ходя днес”? Баща ми отговори: “Разбира се, че може, Стани, облечи се и си оправи леглото бързо”. Повярвах му и направих всичко възможно най-бързо... Тогава осъзнах, че е 1-ви април!
***
Когато бях дете, често ме изпращаха на пазар. Случваше се да забравя някой продукт от списъка и ме пращаха обратно в магазина. Не исках да създам впечатлението, че съм глупаво момче с лоша памет, така че като се връщах, сменях прическата и започвах да говоря с престорен глас. Бях майстор на конспирация.
