7. Образованието само по себе си не е важно. Докато хората не се научат да възприемат цялостно живота, образованието ще си остане сухо и без никаква стойност. Нима всички образования на света са помогнали на човек да не се чувства разкъсан, пълен с противоречия и страхове? Човек не трябва да търси образованието, а пълнотата. Той трябва да се стреми да опознае възможностите си и да ги осъществи в една хармонична личност.
8. Ние разбираме с мозъка си, със сетивата си, с вътрешните си призми. Първото, което трябва да направим, когато се появи дадено обстоятелство, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали изцяло? Дали утре ще го видим по начина, по който сме го видели днес? Защото много са тези, които си позволяват да съдят. Те съдят другите, морала, религията, картината от последната изложба. Тогава започват спор, при който автоматично се поражда неразбиране. Защо се получава така? Защото се субективни, защото виждат нещата през едно аз, затрупано от ненужни дреболии. И все пак са убедени, че са наблюдавали най-съвестно. Да бъдеш обективен, е една от най-благородните цели, които можем да си поставим. Обективността е възможна едва когато сме се освободили от самите нас и от неосъзнатите проблеми. Тя е резултат на разчупването на вътрешните призми, на които са били подчинени всичките ни мисли...
9. От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката инертност не може да се извлече нищо. От инертността произлиза само инертност, тъй като от несъзнателното не произлиза нищо освен несъзнателни постъпки.
