„Утре-то” не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако „утре-то” никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.

Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком, колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш „извинявай”, „прости ми”, „моля те”, „благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!  Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.

*Това писмо дълго време е приписвано на Габиел Гарсия Маркес, прочутият колумбийски писател. В действителност авторът е неизвестен. Независимо от това то продължава да бъде един от най-силните и трогващи текстове, които ни напомнят за нашата преходност и истински ценното в живота.