Опитайте следното: отидете на среща, на която трябва да изкажете мнението си. Не казвайте нищо. Просто седнете и слушайте внимателно, като си придавате ангажиран вид. Запазете мълчание и устойте на желанието да кажете нещо. А сега наблюдавайте до какво ще доведе това. В някакъв момент мълчанието ви ще наруши плана на срещата и някой ще поиска мнението ви. Точно тогава със сигурност ще бъдете чути "правилно".

По правило хората обичат да говорят много на срещи. Но като мълчите, вие нарушавате реда и помагате на присъстващите да мислят.

Трудно е човек да устои на желанието да се изкаже. Но също толкова трудно е да устои на опитите да накара най-мълчаливия човек да говори.

Паузите дават време за анализ

Мълчаливите хора като Киану винаги използват стратегически паузи в разговорите си. Те правят кратка пауза преди всяко важно изказване, както и след комплимент или израз на благодарност, за да увеличат максимално своето въздействие.

Паузите по време на диалог позволяват на ума ни да мисли аналитично. Проблемът обаче често е, че не правим паузи умишлено, а запълваме тишината с всевъзможни "ъм" и "хм". Паузите помагат на човека да мисли.

Колкото по-интелигентни ставате, толкова по-малко говорите.

Това е нещо, което научих от Киану: да си многословен не е показател за нивото на интелигентността ти. Не влияете на събеседника си, като повишавате тон или се опитвате да придадете важност на думите си. Ето какво ви прави умни:

- умението да дадете възможност на другия човек да говори пръв;
- умението да слушате;
- способността да проявите интерес към разговор с изражението на лицето си;
- навикът да говорите по-малко;
- емпатията.

Мълчаливите хора ни карат да мислим

Мълчанието е не само злато. То също така ни кара да мислим. А в тези трудни времена ни трябва повече време за размисъл.

И обратното – невъзможно е да обмислите думите на събеседника си, ако не знаете какво искате му кажете.

Да можете да мълчите е добре, това ви дава възможност да мислите. Тихи хора променят света.

Източник: cluber.com.ua