Наскоро един баща от града ми каза нещо лошо на детето ми. Веднага усетих гняв към този човек и тъга заради неприятната ситуация. Преди година щях да остана в капана на тези емоции.
Вчера обаче побързах да променя емоциите си на благодарност, че с жена ми сме родители, които много внимават какво говорят както на собствените си, така и на други деца. И веднага се почувствах по-добре.
Започвам и завършвам срещите на екипа с миг за благодарност и компанията ни е по-продуктивна отвсякога. Откакто пиша и говоря за значението на ръкописните благодарствени бележки, започнах да получавам по две на ден – а това е още по-сериозен повод за благодарност.
Най-сериозната промяна в живота ми обаче е по отношение на щастието. Преди вярвах, че никога няма да бъда щастлив – каквото и да ставаше, все исках още. Повече пари, повече компании, повече книги, повече деца. Съвсем сериозно вярвах, че недоволството ми е добро за мен, защото поддържа амбицията и глада ми.
Сега изпитвам точно обратното – вярвам, че винаги мога да бъда щастлив, защото, каквото и да става, имам толкова неща, за които съм благодарен. Все така имам хъс за успех, но в същото време съм и щастлив и това е невероятно.
Пристрастих се към чувството за искрена благодарност и не се боя да го споделям. То изпълва дните ми и за пръв път в живота си мога да кажа, че съм много щастлив.
Дейв Керпън, директор на Likeable Local, за Inc.com
