Ние, хората
Ние се раждаме… Ние живеем…
Мразим и плачем… Любим и пеем…
Бързо стареем и бавно умираме..
И удивително не се разбираме…
Още сме тука… Още сме живи!
Злобни. Жестоки. Добри. Милостиви.
Нежни. И груби. Страшно себични.
И благородни… Еднакви… Различни…
Хора… Човеци… Бог е създал
абсурдната смес от Слънце и Кал.
Необуздано времето тича.
Времето никак не ни обича.
Времето – ах, непослушното конче –
пасе телата ни клонче по клонче…
Все пак не бива да се предаваме!
Да не ни пука, че остаряваме!
Ето ни – вижте! Както изглежда
можем все още!.. Има надежда!
И да открием, че Бог ни е дал
повече Слънце, по-малко Кал.
Недялко Йорданов
