Дренките са едни от най-старите плодове с дълга история. Когато в текстовете на древните гърци, римляни и перси се споменава за череши, всъщност се имат предвид дренки, плодовете на обикновения дрян. Те са червени, продълговати и месести, с цилиндрична костилка и стипчив сладко-кисел вкус. Използват се за направата на сироп, компот и сладко. Клоните на дървото пък променят цвета си на различна светлина. Така например изглеждат червени на слънце и зелени на сянка.
В Турция съществува следната легенда. Когато дяволът пристигнал в тази страна, видял, че дрянът цъфти още през зимата, и решил, че най-рано ще даде плод. Настанил се да чака под едно дърво. Другите дръвчета цъфтели и връзвали плодове, но не и това, под което бил седнал. Най-накрая, когато открил, че плодовете на дряна зреят чак през есента, дяволът ужасно се ядосал. И до днес едно от имената на дряна в Турция е şeytan aldatan, или дървото, което измамило Сатаната.
В България дрянът е натоварен с много символика и присъства в редица народни песни, легенди и поверия. Той е главен участник в празника Сурва (Нова година). От дряновите пръчки се прави сурвачката - удрянето с нея по гърба на хората предава издръжливостта и дълголетието на дряна. (Известно е , че дрянът може да оцелее от 25 до 300 години при оптимални условия.) Пъпките му пък се слагат в новогодишната баница с късмети.
Цветелина Велчева
