Липсата на движение е последствие от прогреса. И освен че ни разболява тялото, ни мъчи и душата, защото заради днешното обездвижване не произвеждаме достатъчно хормони на щастието и изпадаме в депресии.
И не само от този ъгъл ни дебне заплаха. Технологиите се развиват толкова бързо, че
моралът не успява да им навакса,
психиката ни не смогва да се нагоди към тях. Противоречието между етика, психология и наука е нова точка от дневния ред на обществения дебат, но ще става все по-актуална и ще се вдига все по-нагоре в приоритетите ни.
Тя за първи път стана сравнително публична, когато учените, открили силите, заключени в атомното ядро, започнаха да се противопоставят на използването им за масово унищожение. След това се взривиха двете ядрени бомби в Хирошима и Нагасаки и светът разбра, че с напредъка в науката шега не бива. Че с всяко откритие ставаме все по-силни, но и все повече ще ни се налага
да устояваме на импулса да си играем на богове,
защото рискуваме да се самоунищожим.
Овладяването на енергиите, напредъкът в медицината и развитието на високите технологии са все неща, които едновременно ме радват и силно ме плашат. И като хуманитарист ми е по-лесно да си ги обясня през художествените произведения, които са ме накарали да се замисля над тях. Изчела съм един куп антиутопии, които са ме наплашили, че всеки прогрес има две лица.
„Франкенщайн” на Мери Шели е роман, който всеки лекар трябва да знае наизуст. Той е философски размисъл докъде може да отидат медицинските открития и академичната надменност. Хубаво е, че все повече болести се лекуват, че трупове се връщат към живот благодарение на непрестанно развиващите се умения и инструментариуми на лекарите. Прекрасно е, че трансплантациите спасяват хора, които само допреди половин век щяха да са обречени на смърт.
Но заедно с присаждането на органи се появи и търговията
с тях, както и разглеждането на хората като складове за резервни части. Въведе се финансов ценз върху оцеляването и дългия живот, умножиха се престъпленията срещу физическата неприкосновеност. Човечеството все още спори и по такива проблеми като сурогатното майчинство, селекцията на генетично идеални ембриони (което си е чиста евгеника), клонирането на човешки същества, ГМО – все научно постижими, но морално съмнителни неща.
