Знам какво е да си емоционално изтощен. Когато се опитваш да обясниш това на другите, не се получава. Как да намериш думи за “Чувствам всичко така проникновенo, отдавам толкова много, че понякога вътре остава една пустота”?

Сутрин се събуждаш буквално уморенa, защото не си могла да спиш, когато в 3 през нощта те е обзела познатата самота, към която вече си привикнала.

И ти виждаш как всички наоколо се учудват защо не правиш нещата както трябва. Учудват се защо не можеш да чувстваш по-малко. Искаш да спреш да бъдеш толкова чувствителна. Завиждаш на онези хора, които не се тревожат за никого, освен за себе си, а ти не можеш да си представиш как го правят.

Има такива хора, които толкова силно обичат, така силно преживяват и се раздават за другите до последната капка, че за тях самите нищо не остава…

Има такива хора, които отдават частица от себе си, за да се чувстват другите пълноценни.

Има такива хора, които показват непоколебима сила, когато помагат на другите, но не могат да разберат как да помогнат на себе си.

Това са същите хора, които скриват сълзите си, за които не знаете.

Това са същите хора, които се чувствам самотни сред тълпа.

Това са същите хора, които гледат другите влюбени и мислят кога и на тях ще им се случи.

Знам, че все по-малко се доверяваш на другите. Научила си се да разчиташ само на себе си.

Знам, че се умори толкова да се стараеш.

Всеки смята, че това е естествено за теб, но това не е така.

Понякога си мислиш, че с теб нещо не е наред, защото така силно обичаш. Но знаеш, че няма как да бъде по друг начин.

Хората се възхищават на теб – безстрашната, любящата, грижовната, но не виждат колко са уморени очите ти, как се е изчерпала вярата ти, колко огромна е станала самотата ти.

Искам да знаеш, че ти не си като всички. Искам да знаеш, че се гордея със силата ти. Че един ден всичко това ще се изплати и ще срещнеш този, който те изпълва така, както ти изпълваш другите.

А дотогава продължавай да се стараеш. Продължавай да се държиш за онзи къс вяра, който все още имаш в теб. Продължавай да бъдеш себе си и да не се променяш.

В теб има нещо, което много рядко се среща. Бъди себе си и един ден самотата ти ще те срещне с този, който ще погледне в очите ти и ще каже: “Най-накрая!”