„Скорошно проучване, направено сред повече от 1000 американци, установи, че близо половината имат чувството, че нямат достатъчно време в ежедневието си.“
Това чувство, че имаме да правим твърде много неща и недостатъчно време за тях – или „глад за време“ – е свързано с нежелани странични ефекти като проблеми със съня, стрес, затруднение за отлагане на удовлетворението и отлагане на посещенията при лекар, пише PsyBlog.
Eдно решение според авторите на изследването е да изпитваме повече чувство на... благоговение.
Моментът, в който челюстта ви увисва, когато се натъкнете на нещо изненадващо, мощно, красиво или дори възвишено, може да има трансформиращ ефект, установяват те.
Благоговението, пишат авторите, съдържа два елемента (ако искате да ги изследвате научно):
„Първо, то включва възприятие за необятност – чувството, когато човек срещне нещо огромно по размер, брой, обем, мащаб, сложност, способност или социално влияние (слава, власт и т.н.)
Второ, благоговението включва нужда от приспособяване – с други думи, променя разбирането за света.“
Изследването открива, че благоговението прави хората по-търпеливи, по-малко материалистични и по-склонни да помагат на другите.
Това се случва според тях, защото това чувство забавя субективното ни преживяване за времето.
Авторите описват заключенията, до които са стигнали:
„Хората все повече чувстват глад за време и това чувство се отразява зле на здравето и благосъстоянието.
Въз основа на изследвания, които показват, че присъствието в настоящия момент удължава възприятието за време, ние прогнозирахме и открихме, че преживяването на благоговение, сравнено с други състояния, кара хората да възприемат, че имат повече време на разположение и чувстват по-малко нетърпение.
Освен това, като разширяваме възприятието за време, благоговението, сравнено с други състояния, води участниците до по-силно желание да прекарват време в помощ на други хора и да предпочититат преживяванията пред материалните придобивки.
По този начин резултатите са значими не само за начина, по който хората прекарват времето си, но и подчертават колко е важно да култивираме чувството на благоговение във всекидневието си.“
