Поставяли сме редица теми, свързани с грамотността, правописа, правоговора.
Езикът е жив и се развива постоянно. И докато някои думи и изрази са необходими за неговото обогатяване, други се настаняват като паразити или направо го осакатяват, изтласквайки назад хубави български думи и заменяйки ги с техните чуждици.
Стараем се да обръщаме внимание на погрешни форми, които често хората използват, като „бонбона“ или „влезнах, излезнах“ и прочие.
Затова сега бихме искали да поговорим за това влудяващо нечленуване на някои съществителни имена.
Като например въпросът: Какво прави детенце?
Как ви звучи той, използвали ли сте го, задавали ли са ви го, чували ли сте го?
Или пък: Детенце расте. На детенце му никнат зъбки. Детенце се разболя.
Съществува обяснение, че тези форми са повлияни от други съществителни имена, които по правило не се членуват: мама, тати, баба, дядо и т.н. Това се дължи на факта, че се описва роднинско отношение между говорещото лице и субекта, за когото се говори. Батко има рожден ден. Мама е най-добрата на света. Татко работи до късно. Баба каза, че не може. Дядо ми помага с уроците. В други случаи на роднински назовавания се изисква или членуване, или употреба на местоимение: Дъщеря ми е болна. Дъщерята тръгна на плуване. С брат ми ще караме колела. Отиваме с братовчедка ми на кино. С леля ми се чухме по телефона вчера. Внучката ми е на 10 години.
А сега да се върнем към неправилните форми. Забележете само този израз:
Бебка спи. В този пример не знаем за кое по-напред да се захванем – за нечленуването на съществителното или за новоизлюпената му употреба?
Прави ни впечатление, че по форумите подобни изрази се използват най-често като гальовни названия. Само че от езикова гледна точка са абсолютно неправилни. Когато не става въпрос за роднински названия и се има предвид конкретно дете, би следвало да се приложат правилата за членуване на съществителните имена.
Бебето спи.
Детенцето ми тръгна на училище.
