В днешно време всичко е ОК или съответно не е ОК.
Какво стана с добрите стари български думи? Не е чудно, че учениците и като цяло подрастващите не могат да се изразяват нито правилно, нито разбираемо, след като и на възрастните вече не им достига речник, за да изразят чувствата си.
Не, не е ОК това, което става.
Не съм ОК с това.
ОК съм да се видим утре.
ОК ли си да се чуем после?
И още по-лошото е, че това звучи от медиите, четем го в книгите. И как да убедим подрастващите, че могат да използват и други думи, когато те изискват повече усилия?
Вместо ОК, кажете „нямам нищо против да…“, „ще се радвам, ако…“, „искаш ли да…“, „какво ще кажеш да…“, „хрумна ми да…“, „чудесна идея е да…“, „съгласен ли си, ако…“, „би ли…“ и т.н.
Всъщност ОК е мързеливият израз на чувствата. ОК е убиец на чувствата, защото поглъща в себе си всички нюанси на душевността и на практика ги премахва. Премахва и усилието да помислим каква дума да изберем.
Вече не е важно да изразим красиво, убедително и грамотно какво мислим.
И ние от обекти.бг изобщо „не сме ОК с това“!
Цветелина Велчева
