Някои деца са щастливи под душа, но изпадат в истерия на брега на реката. Други се чувстват уверени и плуват в басейна, защото виждат ясно очертанията и могат да се хванат за ръба, но никога няма да се съгласят да покажат уменията си в морето.
Страхът от водата има много форми и може да се прояви при определени условия.
Родителите не винаги са в състояние да се отнасят с разбиране към внезапния страх. Те често са склонни да го възприемат като каприз и се опитват да отърват детето с помощта на рационални обяснения и увещания. В резултат на това то не само не се освобождава от страха към водата, но започва да изпитва известно презрение към себе си.
Причините за страховете на детето не винаги са очевидни. Безпочвени на пръв поглед, но въпреки това много упорити страхове могат да възникнат в ранна детска възраст.
Ако някой от родителите се страхува от водната стихия, той може несъзнателно да предаде това недоверие на малкото дете.
Начинът на подготовка за влизане в банята и преувеличените мерки за безопасност, издават необяснимото безпокойство на майката. Бебето подсъзнателно го усеща и нейният страх се предава и на него, обяснява психоложката Наталия Богданова.
Обратният вариант: таткото плувец не се колебае да хвърли детето във водата, защото него така са го научили да плува. Той е убеден, че така ще укрепи характера на сина си и ще го научи да преодолява трудностите. Но той не се оказва готов за такива крайни мерки.
В същото време има много други, по-очевидни причини, поради които децата могат да спрат да бъдат „приятели“ с водата.
Четиригодишно момиченце идва на плажа само по гащички, защото майка й смята горнището на банския за безполезен аксесоар. Оказва се обаче, че всички нейни връстници се пекат по бански от две части. То се чувства неудобно. И чувство му на срам корелира с това, че ще влиза вав водата.
За малкото дете е много трудно да се справи с чувството на неловкост, така че ще предпочете да се страхува от вода. За него е „по-лесно“ да изпита страх, отколкото да се сблъска със срам, съмнение и неувереност в себе си, обяснява психоложката.
Съветът й е да не засрамвате детето и да не „издавате“ пред другите, че се страхува.
Нито да го сравнявате с другите деца. Ако то не е готово да влезе във водата, тези действия само ще увеличат страха му и може да подкопаят доверието му във вас.
Продължава на страницата на Новите родители
