Тоалетната хартия.

Тук няма какво много да говорим за ползите и удоволствията от тази мека, уханна, трипластова, дзен и каква ли още не всекидневна необходимост. Още гигантът Гаргантюа довежда до изкуство изживяването да се почистиш с нещо мекичко... като гъши пух. Така че да минаваме направо към лошите неща. С две думи – това е продукт за еднократна употреба и рядко, ама много рядко се прави от рециклирана хартия. Колкото по-мека, трипластова и луксозна е тази украса на санитарните помещения, толкова по-зле. Представете си как цели гори потъват, употребени, в тоалетната. Какво да кажем повече? Да живее бидето.

Концертите.

Кой по-често, кой по-рядко, но кажи-речи всички сме уважили поне веднъж я Мадона, я U2, я „Гънс”. Силна музика, бира, любимата звезда на няколко метра разстояние и прочее. Но я се запитайте какво причинявате на природата в името на няколко часа подскачане и припяване? Мнозина ще презрат този аргумент като бабешки приказки (спокойно, и аз имам този грях), но никога не е зле да си информиран за последиците от малките удоволствия.

Повечето големи концерти се провеждат или в столичен град, или в близка държава, или на някое отдалечено от цивилизацията място. Това означава хиляди литри бензин – и съответните изпарения – за извозването на няколкохилядната публика до мястото на срещата. Означава тонове пластмасови чаши за бира, пликчета за багаж и хиляди хартиени билети и пластмасови гривни. А какво шоу ще е без мощните прожектори, поглъщащи щедри потоци ток, сухия лед, който си е чист въглероден двуокис, и токсичните пироефекти? Има надежда обаче – все повече организатори по света предлагат на зрителите да откупят заедно с билета въглеродните емисии, които ще се освободят в тяхна чест, а големите банди предпочитат да избират за гиговете си места, леснодостъпни с градски транспорт за поне половината им публика.

Рециклирането.

Сега вече ви изненадах. В масовото съзнание рециклирането е като че ли най-природосъобразният навик, който можем да си създадем. И до голяма степен е така – иначе къде ще отидат тези милиони тонове хартия, стъкло и метал?

Що се отнася до старите вестници, бутилки и консервени кутии, всичко е наред. Тяхната преработка е проста и затова не усложнява особено чистотата на майката природа. Но пластмасата... Тук вече нещата загрубяват.

Всекидневно използваме десетки различни видове пластмаси, които не могат да бъдат рециклирани заедно. Това често означава, че те трябва да бъдат извозени до различни фабрики, с които не всяка община разполага. Това само по себе си предполага много бензин и съответните емисии, които значително намаляват екологичната полза от преработката. Освен това в много пластмасови продукти, като бутилки за мляко и шампоан, се добавят уникални смески от химикали, които им придават определена форма, цвят и здравина. В резултат на това те се топят при различни температури и трудно се рециклират заедно. Дори една различна кутийка в жълтия контейнер може да направи останалия товар непреработваем.

За да е успешен процесът, са необходими сложни методи за сепариране, които невинаги се прилагат. Ето защо дори в напреднала в това отношение държава като САЩ реално се рециклират едва 6,8% от всички използвани пластмаси. У нас пък широко разпространени продукти като кофичките от кисело мляко, прозрачните опаковки от поливинилхлорид и стиропорът се рециклират трудно и реално остават като боклук, който се изхвърля в сметищата. Това не означава, че няма смисъл да опитваме – най-доброто решение обаче си остава да намалим употребата на “лошите” пластмаси.

Автор: Елена Панова