Добрите лоши неща
Щастливият човек се познава по три признака – добротата към себе си и света, умението да се наслаждава на малките неща и енергията да се забавлява до припадък. В желанието си да бъдем щастливи и добри правим малки всекидневни усилия да се храним здравословно, да пазим Земята от собствения си боклук, да бъдем чисти и спретнати и да си доставяме тук-таме по някоя разпускаща радост за душата и тялото.
Както става винаги обаче, във всяка каца мед има и по една мъничка лъжичка катран, която все изпортва чистото удоволствие и чистата съвест. Така е и с полезните и приятни неща – знаете ли, че това, което минава за отговорно поведение и невинно удоволствие, всъщност има и тъмна страна? И че никога не можем да сме напълно сигурни до какво водят добрите намерения? За да се убедите, хвърлете един критичен поглед към по-грозното лице на хубавите неща в живота.
Рибата тон.
Малко неща са по-вкусни и здравословни от парче сочна, розова риба тон. Милиони диетолози, лекари и любители на здравословното хранене я слагат на едно от челните места във вечната класация на “добрите” храни. Тя бъка от висококачествени белтъчини и не съдържа почти никакви мазнини. В нея ще срещнете всички жизненоважни аминокиселини, необходими на тялото да се поддържа и да изгражда мускули. Дори рибата от консерва е заредена до пръсване със здравословни омега-3 мастни киселини, а те са полезни... ами почти за всичко. И все пак рибата тон е лоша. Защо ли?
В нея има много живак. Колкото по-прясна е – толкова повече отрова. До такава степен, че през март 2004 г. американската администрация за контрол на храните и лекарствата предупреди жените, които са бременни, кърмят или се опитват да заченат, да ограничат или направо да премахнат “полезната” риба от менюто си. Препоръчителните дози за останалите са 170 грама седмично за хората с тегло под 50 кг и 300 г за останалите.
И на още един фронт консумацията на риба тон – а и на всяка друга риба - предизвиква колебание. По-голямата част от морските създания, които украсяват трапезата ни, се ловят в естествената им, дива среда. И естествено, с нарастването на апетитите ни броят им в океаните намалява. Едно от най-стряскащите проучвания през последните години, проведено от международен екип морски биолози, показа, че ако хранителните ни навици се запазят, до 50 години в моретата няма да остане годна за ядене риба. “Използваме океана така, сякаш сме убедени, че все ще остане някой вид за експлоатация, след като сме очистили и последния екземпляр от любимите си породи”, заяви ръководителят на проучването Борис Уорм от канадския университет “Далхаузи”.
Тофу.
Още едно... хъм, лакомство, любимо на поколения вегетарианци и маниаци на тема здраве. Може и да не е много вкусно, но затова пък поддържа фигурата стройна, а старостта – далече. С него ще намалим вредния холестерол, ще снижим риска от рак на гърдата и ще се предпазим от неприятните ефекти при нетолерантност към лактоза. Пък и съвестта ни е чиста, след като ометем порция тофу вместо любимите на цял народ кюфтета. Но...
соята, от която се произвежда тофуто, блокира функцията на щитовидната жлеза при редовна и продължителна консумация. Фитичната киселина в нея спира действието на много полезни ензими и пречи на тялото ни да усвои белтъчините. Алуминият пък може да доведе до деменция – естествено, след много години на тофу диета. Фитоестрогените повишават нивото на женския хормон естроген – често над допустимите нива.
Да не споменаваме, че все по-голям процент от тофуто се произвежда от генномодифицирана соя – а вредата и ползата от нея за здравето ни и за природата още не са напълно доказани от никого. Нека споменем само, че във Великобритания алергиите към соя са се увеличили с 50% след въвеждането на тофу от генномодифицирани суровини.
Фойерверките.
Кой не обича огненото шоу по празниците? През последното столетие изкуството на пламтящите небесни взривове достигна истински върхове – хризантеми в бяло, жълто, зелено и дори синьо, златен дъжд, въртящи се и разцъфващи фигури... Те ни карат да се чувстваме патриоти, да се разливаме в чисто естетическо удоволствие и правят празника наистина празник.
Който е бил в “бяла държава” по време на национален празник, знае за какво говоря. Но всяка красота си има цена.
Фойерверките изпускат истински дъжд от токсини във въздуха, почвата и водата. Хубостта им се дължи на опасни смески от химикали, много от които са вредни за здравето и природата. От барута, който ги задейства, до металните съединения, които ги оцветяват, фойерверките са истинска бомба от канцерогенни и объркващи хормоните вещества. Учените едва сега започват да изучават въздействието им върху нас и околната среда. И въпреки че няма доказани случаи на заболяване от фойерверки, кой знае защо много от нас страдат от рак, анемия или проблеми с щитовидната жлеза? Тепърва предстои да разберем.