Щастливата връзка е от двама щастливи човека. А всеки щастлив човек знае какво е важно за него, какви са ценностите му. Когато започваме връзка, е много важно партньорът да има сходни с нашите ценности или поне да са съвместими.
Например за мен, ценности са работата ми, пътуванията, разходките сред природата, образованието и себеусъвършенстването. Това значи, че не бих могла да съм с мъж, който не уважава работата ми и времето, което ми е необходимо за нея, който не обича да пътува или не проумява що е то личностно развитие.
Представете си, че срещна партньор и той има следната ценностна система – мъжът работи активно, а жената е домакиня или работи НЕважна работа, през уикендите му е приятно да си стои вкъщи и да си почива, не му допада да отделя от семейния бюджет за пътувания или семинари – за него това са пари на вятъра. Не бих могла да имам връзка с този мъж, не защото е лош човек, а защото имаме напълно несъвместими ценности. А разпределянето на семейния бюджет следва ценностите... Различните ценности са сигурна рецепта за скандали за пари.
Една важна тема за двойките е – ще имаме ли деца? А как ще възпитаваме тези деца? С бившия ми съпруг имахме доста съвсем битови различия, които направиха връзката ни невъзможна – аз исках да лекувам детето с хомеопатия и добавки, а той – с антибиотици и класически лекарства, аз обичам да ставам рано и да излизам на разходка с детето, той обича да спи до много късно през уикенда и отпуските, аз обядвам в 13 ч. и вечерям в 19 ч., той обядва в 15 ч. и вечеря в 21 ч., той се забавлява в нощни клубове, аз предпочитам вечеря с приятели в тих ресторант. Не се сетихме да изговорим тези неща преди да се оженим и да имаме дете... и всичко приключи с развод!
Разбира се, някои ценности могат да се договорят - има такива, които сме склонни да жертваме заради връзката, но има и такива, за които сме категорични. Нормално е и трябва да имаме ценности, НЕ подлежащи на договаряне, защото ако се откажем от тях, вече не сме себе си.
За мен НЕ подлежащи на договаряне ценности са децата, работата ми, семинарите и пътуванията. Но пък мога на намаля броя часове работа, за да сготвя на съпруга ми, тъй като за него домашно приготвената храна е ценност, мога да намаля броя на пътуванията, защото негова ценност е да има свободни пари да инвестира в бизнеса ни, също мога да се откажа от ценността ми да е винаги идеално подредено, тъй като това не е ценност за мъжа ми, а аз не успявам сама. Той пък води детето на спорт, гледа го, когато работя по-интензивно, помага ми и с домакинската работа, съгласен е един-два дни в седмицата да вечеряме навън или да поръчаме храна, за да не готвя всеки ден.
За някои неща просто си приличаме – ставаме рано, обичаме разходки, обожаваме да караме ски, новатори сме, обичаме деца, обичаме да помагаме. Другото сме го договорили. А където не се срещаме, си даваме свобода – той гледа криминален филм, аз романтична комедия в другата стая, той ходи за риба, аз поемам задачите му за деня в общия ни бизнес. Ако на мен ми се прави нещо конкретно, а на него не, каня приятелка да ме придружи.
Понякога ме питат дали това даване на свобода не стимулира отчуждението във връзката. Категорично не, дори сближава емоционално партньорите. Но има едно условие – съвместните ни занимания трябва да са повече от тези, които всеки си прави сам. Във връзките, където има много свобода и самосиндикални занимания, дори да няма спорове, започва да липсва близостта. Рано или късно поне единият среща друг човек, когото усеща близък и се чувства привлечен от него.
От личен опит ще ви кажа, че въпросът с ценностите не е лесна работа. Да осъзная важността му, ми струваше един провален брак (и две сериозни връзки преди това), както и спорове със сегашния ми съпруг, докато хармонизирам нещата. Но научих три важни неща:
