Как тровите живота на детето си, без дори да го осъзнавате
Всеки родител обича детето си, но понякога обичта е криворазбрана. Съществуват токсични родители, които задушават децата си, потискат въображението и интелекта им, опитват се да ги променят. Много е страшно за едно дете да расте в такава среда. Психолозите и специалистите по детско развитие посочват няколко предупредителни знака, че сте от онзи тип „токсични родители”, които тровят живота на детето си.
1. „Страхувай се от мен, но ме обичай!”
За обсебващите родители емоционалната атака е синоним на любов и загриженост. В такива семейства децата се научават да познават в какво настроение са родителите им дори по начина, по който си отключват вратата. Такива деца живеят в постоянна тревожност и страх.
2. „Налага се да се справяте с проблемите на възрастните, но все още нямате права!”
В тези семейства родителите обичат да натоварват децата си тийнейджъри с техните проблеми. Единият се оплаква от другия, търси страната на детето, разказва му за проблемите в работата, но същевременно детето не може да излиза след 20 ч вечерта, няма право да проведе личен разговор по телефона, нито да има профил в социалните мрежи, нито да ходи по срещи, а е вече на 16.
3. „Бъди най-добрият, но да не вземеш да си повярваш, че си нещо особено!”
Нарцистичните родители очакват от децата си да бъдат винаги най-добрите – първи по успех в класа, първи в състезанието. Въпреки това всички постижения на децата не се оценяват подобаващо, а се приемат като нещо дадено, едва ли не тяхно задължение да удовлетворяват високите изисквания на родителите си. Едно подмятане от рода на: „Добре, добре, да не си помислиш сега, че си специален!” може дълбоко да нарани душата на детето и да се породи завинаги у него чувство за малоценност.
4. „Искам да споделяш с мен, но ще правя каквото си искам с тази информация!”
Токсичните родители принуждават децата да споделят с тях всичко – до такава степен, че не им оставят лично пространство и ги карат да се чувстват виновни за това, че приятелите им знаят повече лични неща за живота им. Когато подрастващият най-после открие душата си пред родителя, той прави недопустимото:
- родителят споделя с роднини и близки казаното от детето и не вижда нищо лошо в това;
- родителят прави саркастичен коментар, с който засяга чувствата на детето.
5. „Хич не се мъчи да бъдеш по-добър, просто не те бива!”
Постоянните подценяващи и обидни коментари и подхвърляния са най-страшното оръжие срещу самочувствието на подрастващите. Токсичните родители правят това. Ако дъщеря им се харесва в някоя рокля, те й казват, че е за някое слабо момиче, а не за нея. Като същевременно я карат постоянно да яде и й подхвърлят: „Моля ти се, каква диета! Ама че глупост!” Такива родители насаждат ужасни комплекси у своите деца.