Увереността във собствените ви способности може да ви помогне да преодолеете труден период във вашия живот. Има обаче и ситуации, в които съмнението в същите тези ваши умения може да ви предпази от взимането на грешно решение. Ключът е в различаването на ситуациите, в които съмнението е полезно от онези, в които не е, казва Марги Уоръл, автор на книгата „You’ve Got This! The Life-Changing Power of Trusting Yourself“.
„Съмнението в самите нас е начинът, по който страховете ни излизат на повърхността. То представлява историите, които си казваме, за да се убедим, че не сме достатъчно добри или че не разполагаме с нужните качества, за да постигнем нещо“, казва тя.
Кога да се вслушаме в гласа, който ни кара да се съмняваме в себе си
Когато човек страда от така наречения „синдром на самозванеца“ (известен още като синдром на измамника – imposter syndrome), това се дължи на пристрастието на мозъка ни към негативните аспекти от нашата идентичност. Иначе казано, ние сме склонни да се фокусираме върху нещата, с които не се справяме добре или онези, които никога не сме опитвали. Когато вярваме в тези негативни мисли, ние омаловажаваме своите качества и постижения. Има обаче и случаи, в които човек може да извлече полза от негативизма.
„Би било опасно никога да не се съмняваме в себе си. Нашите мозъци са еволюирали по такъв начин, че винаги да бъдат нащрек – особено когато анализираме обстановката и взимаме решени. Това е вроденият ни инстинкт за оцеляване“, казва Уоръл.
„Например, може да искате да напуснете работа, защото шефът ви подлудява, но ако сте взели сериозен банков заем, едно подобно решение носи много рискове. По тази причина е добре от време на време да се съмняваме в решенията си. Това съмнение ни спасява от глупави грешки“, добавя тя.
По думите й, за да разберем кога доза колебание е нещо полезно и кога – не, трябва да анализираме последствията от решението, което бихме взели, ако се вслушаме в гласа на съмнението. „ Как би изглеждало бъдещето ми, ако дам юздите на онази част от мен, която се съмнява в това ми решение? Ще бъда ли доволен от този резултат? Ако – да, то може би рискът си заслужава“.
Кога съмнението е полезно
Ако сте окей с това да позволите на гласа на съмнението да взима решенията от ваше име, то трябва да отделите време, за да разберете какво точно искате от него. Съмнението може да изиграе ролята на катализатор на креативност и идеи.
Съмнението ви кара да отговорите на въпроса „Как?“. Как да преодолея това препятствие? Как да постигна желаната цел? То ви дава възможността да оцените ситуацията и да избегнете вземането на прибързано решение, което може да ви струва скъпо. Това положителната страна на съмнението.
Кога трябва да игнорирате съмнението.
В много случаи обаче поемането на риск и впускането в непознатото е правилния път напред.
„Вярвам, че съмненията забавят развитието ни повече от които и да е било външни бариери в живота ни.“, казва Уоръл.
Пренебрегването на гласа на съмнението изисква смелост и практика. Когато човек започва да вярва повече в себе си, силата на този глас намалява, добавя тя, като обаче подчертава, че съмнението никога не изчезва напълно.
„Съмнението убива повече мечти от експериментирането. Ще изгубите повече възможности от вслушването в гласа на съмнението, отколкото от неговото пренебрегване. Колкото повече вярвате в себе си, толкова по-ясно ще осъзнаете, че нямате особена причина да се съмнявате в себе си“, казва още Уоръл.
Стефани Воза за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
