Един престъпник решил да се покае и отишъл на изповед. Не спестил нищо, казал всичките си грехове. Те били толкова много и толкова тежки, че изповедникът се помолил наум на Бог:
- Мили Боже, научи ме как да се отнасям с този човек? Какво правило да приложа към него?
Бог се притекъл на помощ и когато престъпникът свършил изповедта, свещеникът му подал малка кофа:
- Иди напълни тази кофа с вода и се върни тук. Когато направиш това, греховете ти ще бъдат простени.
Било лесна задача и престъпникът веднага отишъл до близката река, за да я изпълни. Но по някаква причина, макар да била сякаш пълна с вода, кофата не се пълнела достатъчно и догоре.
Престъпникът я разгледал внимателно, но не открил никакви дупки по нея. Била обикновена кофа. Той я взел и отишъл до първата чешма, която се изпречила на пътя му. Опитал и там, но пак не успял да напълни кофата. Дълго обикалял и търсел начин да изпълни задачата, но това никак не му се отдало. Минали дълги месеци и въпреки усилията си, той не успял да напълни кофата. Занесъл я полупразна в църквата, но не посмял да я внесе вътре. Седнал на пейка отвън, сложил кофата пред себе си и разстроено се замолил:
- Господи, нима аз съм най-големият грешник, та кофата ми не се пълни? Нима ще останат непростени греховете ми? Помилуй ме, Господи, не ме оставяй, Боже мой...
Докато се молел две сълзи се отронили от очите му и паднали в кофата. Като по чудо тя мигновено се напълнила догоре и дори започнала да прелива. Покаяният престъпник грабнал пълната кофа и веднага влязъл в църквата, за да покаже на свещеника изпълнената задача.
Покаяние без сълзи, съкрушение и унизеност обикновено е неискрено. Бог чакал сълзите на грешника.
Сълзите на покаянието са тези, които измиват греховете от душата.
