На първо място въпросът се отнася до критериите – какво значи успешно?
Успехът сам по себе си до голяма степен е свързан както с вътрешни, така и с обективни външни критерии. В изследване на това какво разбират българите под щастие и удовлетвореност от живота получихме много интересни резултати. Оказа се, че удовлетвореността се свързва с материалните измерения – заплата, добра кариера и професия, осигурен дом, а щастието се възприема значително по-лично - радост, любов, семейство. В тази рамка успехът е свързан по-скоро с удовлетвореността, с постигнатите цели. Обикновено това е заемане на определена длъжност, получаване на определена заплата. Осигурена социална стабилност и престиж.
Но не по-малко важна е вътрешната страна на успеха – личната удовлетвореност от постигнатото. Тя не е толкова силно материално определена, но е от значение, когато става въпрос за цялостния живот и усещане за психично благополучие.
А когато говорим за деца, успешността се определя и от разбирането на родителя. От стремежа му да компенсира това, което смята, че му е липсвало. Желанието да предпази детето и да го насочи в правилната посока.
Стандартният вариант за постигане на успех е изразен в поговорката „Който учи, той ще сполучи”.
Какво обаче става, когато детето влезе в реалния свят и види, че нещата не са такива? В зависимост от примерите се получава разминаване. Такова има даже и преди реалното навлизане в социалния свят. Достатъчни са филмите и посланията от всекидневието, новините.
