Огледах се... През задното стъкло на маршрутката видях младежа, той се отдалечаваше по «окъпаната в роса» улица. А майката и синът стояха, допрели глави един до друг. Като млади влюбени!
Тогава шофьора обяви моята спирка. Аз, излизайки, докоснах ръката на момчето. Така му «благодарих». Не мисля, че той го разбра, но това няма значение.
Завинаги запомних този урок. Че го запомних, запомних го, но трябваше да минат много години, докато го осъзная. Че именно в това се крие истината, за която не всички възрастни подозират. Че само с пример се възпитава. Не с викане, не с обвинения, не с бой, не. Само примера работи и нищо друго. И момчето ни го демонстрира. И на нея и на мен. И ни промени...
«Не позволявай на злото да те победи, а го побеждавай с добро»
( Римл. 12.21 ).
Когато прегръщаме родителите си – ние ставаме спокойни.
Когато прегръщаме любимите си — ние ставаме щастливи.
Когато прегръщаме децата си — ние ставаме добри.
Когато прегръщаме приятелите си — ние ставаме искренни.
Когато прегръщаме живота – ние ставаме мъдри.
Подарете частица от своята топлота на ближните си!
Истината е една,
както и Любовта!
Източник: Spiralata.net
