– Колко странно! Аз пък се стараех да стана достоен за жената богиня, която за мой късмет прие да ми стане съпруга.
– Пак се шегуваш! – скарала му се нежно възрастната жена.
– Не, скъпа. Напълно сериозен съм.
Той откъснал една ноемврийска иглика, забол я в косите ѝ и я целунал.
После двамата отминали все така хванати за ръце.
Младият мъж, който станал неволен свидетел на разговора, останал още малко да седи така, с догаряща в ръката цигара.
На другия ден той си тръгнал от работа и поел по обичайния път към вкъщи: покрай голямата спортна зала, няколко бутика с лъскави витрини и магазина за цветя на ъгъла. На това място той завил с намерението да се отбие до будката за цигари, когато... нещо като че ли просветнало в съзнанието му. Той спрял внезапно, върнал се назад и учуден от самия себе си, влязъл в магазина за цветя. След пет минути си тръгнал оттам с букет от любимите цветя на жена си.
Малко по-късно жена му чула познатото превъртане на ключа в ключалката. „Прибра се – с досада си помислила тя. – Докато преброя до три, ще е пуснал телевизора.“ И неволно започнала да брои: едно, две... На три мъжът влязъл в кухнята. В ръката си стискал букет от любимите ѝ цветя. Жената се взирала в букета със смесено чувство на изненада и смущение. Щом вдигнала поглед, в очите ѝ имало сълзи. Докато я гледал, мъжът учудено си помислил колко крехка и колко красива изглежда в този момент съпругата му.
На другата вечер, когато отворил външната врата, доловил от кухнята аромата на любимото си ястие. След миг жената дошла да го посрещне в коридора.
– Боже мой, колко си красива! – възкликнал той, гледайки я с обожание.
Всичко в нея било прекрасно: роклята, косата, деликатният жасминов аромат на парфюма, смутената усмивка и, най-вече, нежният поглед в очите ѝ.
Той се приближил до нея, взел ръцете ѝ и ги целунал една по една. А очите му говорели по-красноречиво от всякакви думи. Там горяла любов и нежност.
– Чудесна история, дядо. Но в истинския живот такива неща не се случват.
– Грешиш, момчето ми. Тази история е точно толкова истинска, колкото е този момент. Знам го, защото това е моята история. Всъщност историята на моята голяма и единствена любов. Твоята баба.
Любовта е като свиренето на пиано: първо трябва да се научиш да свириш, следвайки правилата, а след това – да забравиш правилата и да свириш със сърцето си.
Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота" / източник: Gnezdoto
