Добре, де, имаме късмет, че сигналите не са особено леки. Но всички деца показват радостта си – с лицата си, в разговор, с енергията, която имат, след като са били на тренировка по футбол или са учили за изпит по биология, или са чели за задачата по история, и това разкрива нюансирано дали са намерили това, което обичат, или просто преминават през определена фаза. Родителите, като търсачи на следи, могат да им помогнат по пътя.
Ако братята и сестрите могат да се подбутнат един друг към различни интереси и кариери, по същия начин важи, че може да се подтикнат и към неща, които хич не трябва да правят. Много преди да дойдат тийнейджърските години, родителите вече се притесняват за всичко, което очаква децата им там – пиене, пушене, наркотици, забременяване, дори престъпност. Опасностите са съвсем реални и, както показва проучване след проучване, стават все по-реални, ако по-големият брат или сестра е попаднал в клопката им.
По-малко дете, чийто по-голям брат или сестра пие, е два пъти по-вероятно също да прихване този навик. С пушенето опасността нараства четири пъти, а с бременността – шест. „Наличието на по-голям брат или сестра предлага на детето неща, с които първородните не са се срещали”, казва Сюзан Авърет – професор по бизнес и икономика в Лафайет колидж, изучавала връзката между поредността на раждане и вземането на решения. „Опитът е различен и човек се развива по различен начин.”
Колко голям е рискът често зависи от възрастта. Малко вероятно е 9-годишно момче да се движи в същите социални кръгове като 16-годишния си брат. Но ако братята са на по 16 и 17, нещата вече са различни, тъй като е много по-вероятно малкият брат да влезе в кръга от приятели на по-големия, които пият и пушат.
Полът също има роля. Близка по възраст по-малка сестра едва ли би се събрала с приятелите на по-големия си брат, каквото би направила, ако имаше по-голяма сестра, което значи, че шансът да се изложи на опасно поведение е по-малък. Качеството на връзката между братята или сестрите, без оглед на пола, също има ефект и, парадоксално, братя и сестри, които много-много не се разбират, са по-защитени от тези, които се спогаждат.
„Когато децата са много близки”, казва психологът Елизабет Стормшак от Университета в Орегон, „връзката им става по-силна и значима и може да си влияят с рисково поведение.”
Но има и начини да се избегнат проблемите и Патриша Ийст, психолог от факултета по медицина на Университета в Калифорния, ги открива в проучванията си за тийнейджърската бременност. Както и с другите рискови поведения, голямата разлика във възрастта помага, по подобие на деиндентификацията, когато по-малкото дете решава да не следва извънкласните занимания на по-голямото.
„По-малката сестра целенасочено поема по друг път”, казва Ийст. „Тя решава, че ролята на сестра ѝ е да бъде майка тийнейджърка, а нейната ще бъде, да речем, високообразована жена.”
Ключът за всички тези рискови поведения се крие в родителското наблюдение. Деветокласник, който започва да прекарва време с приятелите на брат си, който е в 10 клас, трябва да бъде внимателно следен, както между другото и десетокласникът. От полза е и ако своенравният десетокласник получава подходящи наказания. Наказанията за пиене, пушене или употреба на наркотици трябва да са незабавни, стриктни и безкомпромисни и е важно да се случват с колкото се може по-малко семейна врява. За по-малкото дете драмата значи внимание, а вниманието е забавление и ако някоя цигарка или бира са необходими, за да се раздвижат нещата, защо не?
С тийнейджърската бременност, разбира се, нещата са различни. Майката има нужда от любов, подкрепа и грижа, отново – с по-малко шум. Колкото по-малко такива отвличания на вниманието има, толкова по-лесно малката сестра ще разбере колко трудно, ограничаващо и изтощително е да бъдеш майка, правейки вероятността тя да тръгне по същия път по-малка.
Със сигурност има още много начини, по които братята и сестрите се оформят и бележат един друг. Момчетата и момичетата се учат взаимно за мистериозното съзнание на другия пол; най-големите, най-малките и средните деца се борят с реда, по който са се появили на този свят, и по този начин научават за силата и статуса и се опитват да постигнат повече в област, която не са избирали; дори малките уроци по родителство, които идват, когато се налага да се грижиш за по-малък брат или сестра или пък да се грижат за теб, ако ти си по-малкият, може да се отплатят след време.
Единствените участници в този танц за цял живот са братята и сестрите, а родителите, които стъпват прекалено рязко в него, може да развалят нещо, което иначе би могло да е полезно. Но това не означава, че не могат внимателно да напътстват и да показват стъпките. Целта на всички родители трябва да е помогнат на синовете и дъщерите си, които обичат повече от всичко на света, да пораснат като възрастни, които също ги е грижа един за друг.
