В предучилищна възраст не е възможно формално диагностициране на дислексията, защото процесът на ограмотяване не е стартирал или е в много начална фаза. По-скоро на това образователно ниво следва да можем да открием индикаторите за възможни бъдещи дислексични трудности и да вземем мерки преди началото на формалното ограмотяване. Идеята е да се действа превантивно и детето да бъде подкрепено, преди да започне да изживява провали при опитите си да се научи да чете и пише.
Индикаторите, описани по-долу, ще ви дадат идея за типовете силни и слаби страни, които се проявяват в ранна възраст в случай на дислексичнен тип затруднения. Важно е да отбележим, че това в никакъв случай не е контролен списък (чек лист) и че всяко дете, срещащо дислексични трудности, съчетава различни силни и слаби страни у себе си.
Ролята на учителя е да изготви учебен профил на детето и да адаптира подходите си на преподаване, така че да го подкрепя максимално в процеса на учене. Очевидно е, че не всички деца ще покажат всички от изброените индикатори. В допълнение на това, няма точен брой от индикатори, които трябва да са налице, за да се говори с абсолютна сигурност за дислексия.
Маркерите са събрани от различни източници в сферата на дислексията и отразяват широко разпространени схващания от световната теория и практика.
Възможни индикатори в предучилищна възраст
Възможни силни страни
- творчески заложби – умее да рисува, да пее и свири, показва усет за цветовете и мелодиите;
- добро боравене с играчки за конструиране – често предпочита дейности, които да извършва с ръцете си вместо само да гледа нещата в учебниците;
- бързо мислене и съобразяване – често стига до отговора, докато останалите деца все още работят по задачата.
Възможни трудности, свързани с езика и речта
- разменя реда на думите в изречението;
- произношение на многосрични думи – затруднява се в произнасянето на многосрични думи като обърква местата на сричките или ги изпуска;
- трудности при употребата на познати думи (както когато думата сякаш „ни е избягала”).
