Страх ли ви е да скочите с главата напред в промяната, просто защото „е минало време“?

Героят на тази история, която бихме искали да споделим с вас, доказва, че никога не е късно да започнеш да живееш своя живот. На 49-годишна възраст Андрю напуска своята работа, променя начина си на живот и става студент. Днес, 4 години по-късно, той вече има правна степен – една отколешна негова мечта. Това е историята на Андрю…

Сестра ми видя реклама във вестника – търсеха асистент на нотариус, който може да пише бързо, без да гледа в клавишите. Звънна ми и ми каза: „Можеш да пишеш бързо и винаги си си мечтал да бъдеш адвокат. Пробвай се, може би това е твоят шанс“. Наистина, когато бях по-млад, мечтаех, че ще стана адвокат. Но да промениш живота си, когато си почти на 50? Изглеждаше ми странно, беше ме страх.

Аз съм химик, но дори и като колежанин работех в сферата на доставките. Тази професия слагаше храна на масата ми и въпреки че не бе мечтата на живота ми, ми позволяваше да имам гъвкав график. Винаги има нужда от доставчици. Аз пък от своя страна трябваше да работя колкото се може по-близо до дома, за да се грижа за болните си родители.

Когато станах на 40, изгубих майка си и баща си. Тогава си помислих, че бих могъл да сменя работата си и дори може би да подхвана втора кариера. За първи път имах време за себе си, време да мечтая и планирам. Не можех обаче да си представя как бих могъл да изградя кариера в сферата на правосъдието или да отида до някой нотариус и да кажа „Искам да работя тук“. В края на краищата – подобна работа изисква години, прекарани в правно училище, както и съответната диплома. Липсата на вътрешна сила и увереност, както и страхът, че ще изглеждам нелепо и жалко, ме спираха да направя това решение.

В края на краищата обаче го взех: аз, 49-годишен мъж, току-що бях претърпял няколко операции на ставите си, влязох в офиса на нотариуса с бастунче в ръка и казах: „Нуждаете се от асистент? Наемете ме! Мога да пиша с всички пръсти, без да гледам към клавиатурата. Не съм адвокат, но успях да спечеля арбитражен съд в спор, свързан с фалиралата банка, в която държах спестяванията си. Познавам законите добре.“ Почувствах се изненадващо уверен. Нямах високи очаквания за заплата и заявих честно следното: „Готов съм да работя на практика за каквито пари кажете.“ Моят бъдещ шеф ме слушаше тихичко, след което ме подкани да напиша кратък текст. След ме назначи, казвайки: „Заплатата ти ще бъде 350 долара. Ако се докажеш, тази цифра ще расте.“ На следващия ден бях асистент на адвокат.

Бях щастлив. Години наред се съмнявах в живота си. Занимавах се с управление на капитала, но бях посветил цялото си свободно време на изучаването на закона и изчитането на гражданския кодекс. Интересът ми към правото се криеше в дългогодишните битки с бюрокрацията. Действах като самоук адвокат, който искаше справедливи решения както за себе си, така и за приятелите ми. Всичко започна след една неуспешна среща с нотариус, който (докато формализираше наследството ми) отказа да вземе предвид ползите на баща ми, ветеран от войната. Бях вбесен. Изучавах правото и истината бе на моя страна. Подадох оплакване и аргументите ми бяха убедителни. Един адвокат дори ми се обади, за да ми се извини, че не е посветил достатъчно време на случая ми. В края на краищата дори станахме приятели. Оказа се доста добър адвокат.

Този случай ме вдъхнови. Започнах да помагам на приятелите си да подават искове и да редактират текстовете в своите договори. Виждах ясно как много представители на властта използваха нашата правна неграмотност по възможно най-безочливия начин. Ние обаче можехме да ги победим посредством тяхното собствено оръжие: като четем законите внимателно, интерпретираме двузначните фрази и най-вече – ясно и коректно заявяваме обстоятелствата на белия лист хартия. Най-неочаквано тази битка започна да ми носи удоволствие. Защитавах правата на другите, предпазвах ги от несправедливостта, чувствах горд всеки път, когато печелех дело и доказвах на всеки представител на властта, че не можеш да се отървеш от човека, просто като напълниш главата му с безсмислени правни приказки.

А сега, в нотариата, започнах да навлизам в сферата на правните съвети. Абонирах се за имейли на правна тематика, систематизирани закони и т.н. Започнах да чета най-различна литература по темата. И всеки път осъзнавах все по-ясно, че разликата между аматьор и професионален адвокат е огромна. Липсваше ми систематизираното основно познание и най-вече – правна степен, без която не можех да напредна в кариерата. Шефът ми, който винаги подкрепяше моя ентусиазъм, започна да ме кара да получа правно образование. Аз съм един не особено млад плешив мъж. Как щях да изглеждам до младо момче, което дори няма мустаци? Тази мисъл ме тревожеше. Притеснявах се дали няма да избера погрешния колеж. Проучвах рейтингите на правните училища, посещавах мероприятия, посветени на развитието на втора кариера, и в края на краищата се записах в Националния правен институт.

Мина известно време. Накрая признах пред колегите си, че съм отново студент. Чувствах се неловко. Че ще се проваля, че ще ми е прекалено трудно да уча. Паметта и концентрацията ми вече не бяха същите. Постепенно обаче привикнах към новия ритъм и за три години получих 5-ца само веднъж. Всичко останало – шестици. Така че сега мога да заявя спокойно, че човек може да учи на каквато и да е възраст.

Перфектните оценки и новата ми диплома ми донесоха огромно удовлетворение. Обичах да уча и учех добре. Най-важното нещо в моята нова кариера обаче бе това, че взех решението напълно съзнателно. Не го направих по погрешка, както когато бях млад. Знам, че мога да се гордея със себе си.

Приятелите ми твърдяха, че промяната на кариерата на 49-годишна възраст изисква сериозна мотивация и кураж, тъй като повечето хора по това време вече обмислят пенсиониране. При мен обаче бе тъкмо  обратното. Решението да сменя професията си ми донесе огромно облекчение – вече не се налагаше да работя единствено за пари. Пък и разполагам с време, за да постигна кариерните си цели (за щастие, при адвокатите няма възрастови ограничения). Това, което харесвам в моята професия е, че нотариусът винаги се намира на едно и също разстояние от всички участници в даден спор или споразумение. Той е над случващото се. Прокурорът винаги обвинява, адвокатът – защитава, корпоративният адвокат – брани интересите на организацията. Нотариусът обаче обяснява правата и задължението и на двете страни. Като рефер. Тази независимост ми се нравеше.

Моята цел в живота си е да помагам на хората да упражняват своите права. Професионалните ми знания ми позволяват да защитавам всеки от хищните бюрократи и да се боря за справедливост. А това ми дава нови сили и истинско удовлетворение.

В рамките на 9 месеца, след като започнах да работя в нотариуса, заплатата ми се увеличи значително и продължаваше да нараства на всеки 3 месеца. Завърших колежа и в момента се подготвям за правния си изпит. Бъдещата ми роля на адвокат изглежда на една ръка разстояние. Напълно удовлетворен съм от живота и знам къде трябва да бъда. Успях да преборя страховете си. Превъзмогнах психологическите комплекси и съм силно мотивиран. Може  и да звуча претенциозно, но искам да направя страната си по-комфортна за хората и се надявам, че те ще уважават повече законите. С други думи – успях да открия истинското си призвание в живота.