Когато всички домашни книжни запаси бяха препрочетени, открихме градската библиотека. По време на ваканциите, взимах на дъщеря ми куп книги, които тя „четеше“, а после разказваше за какво става дума в тях. Разбира се, това е много общо казано, и много от историите са измислени от нея, все пак е била на две и половина.
Когато порасна, правихме следния трик – четейки преди лягане, спирахме на най-интересното място и казвахме: „А какво ще се случи, ще разберем утре.“ В тези случаи най-важното е да удържите на молбите: „Моля теее, хайде още малко да почетем!“ (Бащите много по-добре се справят, майките обикновено се предават и продължават да четат.)
Когато дъщеря ни се научи да чете сама, започнахме да ѝ купуваме тънки книжки с кратки разкази. Такива, които може да прочете без проблем. Първо четеше на срички, но после усвои процеса. Ние, с мъжа ми, много я подкрепяхме, питахме я: „А какво става после? Толкова е интересно!“ След което обсъждахме героите, техните постъпки, изобщо, анализът ни е в кръвта.
За детето е много важно да споделя прочитаното, тъй като много от това, което има в книгите, има и аналогия в реалния живот. Все едно се гледаш в огледало – четеш интересна история, и изведнъж виждаш в героите себе си и постъпките си.
Също така практикуваме четене на абсолютно различни книги. С баба – приказки, с дядо – детска научно-популярна литература. Поразително е, но тя е на седем години в момента и чете инструкциите на детските играчки – например за комплект Lego. Или например в магазина – избираме нов кетъл и тя вече е прочела, че той не трябва да се мие в миялната.
Надявам се, че любовта ѝ към четенето ще се увеличава. Все пак с възрастта светогледа се разширява, детето расте и въпросите му към света стават повече. А къде да търси отговорите? Разбира се, в книгите. При това – внимателно подбрани от родителите, тъй като книжният пазар в момента поднася много изненади. Но не винаги приятни…
