Мечтаех да се отдам на желанията на сърцето си, но реално просто работех за другите без отплата. Замествах, помагах, гледах децата на мързеливите си приятели, докато те се излежаваха в някой спа-център. Толкова е лесно да се превърнеш в съвременен роб днес, затова казах твърдо „не“ на тази брилянтна кариерна перспектива.
С времето се научих да отсявам валящите отвсякъде искания и да разбирам коя молба за помощ е истинска и кое е просто опит да ме манипулират. Честното „не“ стана стабилна основа на здравословното ми его, което не ме оставя да забравя за себе си и да си изпотроша краката, за да тичам да помагам.
Свобода за всички
„Никой никому не дължи нищо“ е красиво верую, но както се оказа, трудно постижимо. Не беше толкова трудно да отхвърля ролята на вечен длъжник, колкото беше да спра да изисквам от другите хора да правят някакви неща за мен. Трябваше непрекъснато да си напомням, че никой не ми е длъжен.
Личният ми живот също беше затънал в дългове. Той вехнеше заради неща като „Аз ти давам всичко, а не получавам нищо!“, хвърляни и от двете страни, докато не осъзнах, че очакванията и изискванията могат да разрушат и приятелството, и любовта. И подходих към проблема математически: просто приех условията. Спрях да търся храна за егото си и да се ядосвам, когато гаджето ми не играе по моите правила и най-накрая го предизвиках да преговаряме. Седяхме цяла нощ, изпихме около три литра кафе, говорихме честно един с друг и на сутринта подписахме договор, че всеки има правото да бъде себе си. Избягахме от вечния драматизъм в дивата земя на свободата.
Сега, когато се почувствам обидена, че някой не прави това, което смятам, че трябва да прави, си повтарям, шепнешком, че всеки е свободен.
Връзки вместо вериги
Желанието за признание и страхът от отхвърляне са коварни.
Трупах познати през целия си живот, защото ме беше страх да не остана сама, докато не осъзнах, че се задушавам под тези слоеве от хора. И не можех да ги отхвърля – те бяха толкова мили и добри! Един здравословен егоист обаче, не се страхува да бъде социално гол и не се крие от живота зад гърбовете на множество почти-приятели и роднини. Когато го попиташ за броя на приятелите си във Facebook, отговаря просто „двама“. Целта е да станеш най-добър приятел на себе си и да се нуждаеш от себе си, защото всъщност всички сме самотни, но е далеч по-лошо, когато нямаш дори себе си.
Лично пространство
Честно казано, когато започнах „егоистичната“ си година, се бях подготвила за пълна и абсолютна самота във всички аспекти от живота си. Всичкото това съскане „егоисссссст“ определяше една криворазбрана област, от която се отдалечавах и отдалечавах в посока, в която животът ми изглеждаше по-просторен и свободен от присъствие. Но празнотата не е в човешката природа. Скоро собственият ми малък свят се изпълни с дела, връзки и хора, с които с удоволствие споделях новото си, родено в битка „аз“.
Не жалете трудно извоюваното време, прекарано за хората, които истински се нуждаят от него. Това не е благотворителност, нито позьорство – това е егоизъм. Правя го на първо място за себе си. Подозирам, че разумният егоист след това се превръща в разумен хуманист. Аз съм само в началото на тази еволюция, но това вече е начало.
Автор: Вероника Исаева
Източник: Bright Side
