Дълго време рождените дни на жените не само не се отбелязвали, но дори и не били записвани в архивите на управата. Доколкото е известно, първата жена, удостоена с ежегоден празник по този повод била Клеопатра II, царица на Египет (185—116 гг. до н.е.).
Древните гърци пък отбелязвали рождени дни на своите богове по 12 пъти в годината – например, раждането на Артемида, богиня на Луната и лова било празнувано на 6-о число всеки месец. Колкото до простосмъртните, от тази привилегия се ползвал само главата на семейството – мъж, или баща, и то, само веднъж в годината. Но нито тогава, нито по-късно, в Средните векове животът на отделния човек нямал особено значение – хората не ползвали календари и не празнували рождените си дни.
Най-големите промени в отбелязването на рождените дни и превръщането им в личен празник настъпват именно след Средновековието. Дълго време новородените били кръщавани с имената на християнски светци, а рождения им ден се чествал на празника на светеца, чието име носели. Смята се, че в наши дни, празникът е добил съвременния си вид в Германия, откъдето тръгва и традицията децата да получават подаръци и торти със свещички.
Източник: Мениджър Нюз
