Въдица №2: Маймунско мислене
„Маймунското мислене“ е термин от медитацията, който описва несекващия вътрешен брътвеж, който скача от една тема на друга, както шимпанзето се прехвърля от клон на клон. Например имаш пререкания с партньора си (или който и да е друг: родител, дете, приятел или колега) и той излиза ядосан от вкъщи. Докато пътуваш в метрото на път за офиса, умът ти боботи: „Довечера ще му кажа колко ми е неприятно, когато критикува родителите ми.“ Тази прибързана мисъл води до разиграваща се в ума ти размяна на иронични реплики, докато планираш предстоящия разговор. По всяка вероятност той ще изтърси нещо гадно за родителите ти, а ти ще му отвърнеш с коментар за непрокопсания му брат. Предполагаш какъв ще е отговорът му и обмисляш и своя. Когато пристигаш в офиса, си напълно изтощен от напрегнатия спор, който си водил сам със себе си.
Когато сме в режим на „маймунско мислене“, неусетно се поддаваме на черногледство – представяме си най-лошите сценарии или правим от мухата слон. Но това е прахосване на енергия и пълна загуба на време. Нещо повече, когато разиграваш тези въображаеми драми в главата си, всъщност не живееш в сегашния момент. Не забелязваш цветята в парка и интересните лица в метрото. Освен това лишаваш мозъка си от неутралния промеждутък, който е толкова важен за креативните решения – може би дори за решението на проблема с конкретната свада.
Маймунското мислене е обременено с баласта на миналото („Не мога да му простя за стореното“) и с притегателната сила на бъдещето („Нямам търпение да напусна и да кажа на шефа си какво мисля за него“). Често се отличава със заповеден и назидателен тон и си служи с думи като „трябва“, „не трябва“ и „не мога“ („Трябва да отслабна“, „Не мога да се проваля“, „Не трябва да се чувствам така“). Маймунското мислене те отдалечава от настоящия момент и от онова, което е най-добро за теб.
Въдица №3: Стари, отживели идеи
Кевин отчаяно копнее за сериозна връзка. На пръв поглед той е забавен и безгрижен. Но дълбоко в себе си е затворен и недоверчив и не допуска жените прекалено близо. Както може да се очаква, връзките му се разпадат. Когато бил малък, бащата на Кевин, който бил алкохолик и грубиян, наказвал неуспехите му с подигравки и пердах, понякога дори пред приятелите му. Още тогава Кевин се научил да крие тъгата и уязвимостта си, които баща му би използвал срещу него. Урокът е, че ако близките ти се обърнат срещу теб, най-добре би било да се откъснеш от чувствата си и от същите тези хора. Поведението на Кевин е било напълно функционално през детските му години; осигурило му е емоционална защита и физическа безопасност. Но това е било тогава.
Двайсет години по-късно недоверието на Кевин продължава да му убива като чифт омалели обувки. Той се държи така, сякаш всеки ден преживява отново травмата от детството си. Но старият дискомфортен начин на мислене отдавна вече не му служи. Нужно му е да развие емоционална интелигентност, за да се приспособи към съвсем различните и значително по-благоприятни обстоятелства на зрелия си живот.
