„Успокой се, моля ти се!“ Навярно никога в историята на човечеството това изречение не е успявало наистина да успокои някого. По-скоро често има обратен ефект.

Сигурно всички сте преживявали ситуация, в която се ядосвате, изливате яда си и чувате: „Хайде, успокой се! Нещата не са толкова страшни“. И няма никакво значение дали в афекта си сте казали неща, които не мислите – това изречение просто звучи обидно снизходително. Защото може би гневът и разочарованието ви са били оправдани и човекът, който реагира по този начин, омаловажава тези ваши емоции. В действителност скритият смисъл на изречението „Успокой се“ е: „Не ми се слушат гневните ти изблици, защото ме стресират. Ще се чувствам по-добре, ако се успокоиш“. Следователно изобщо не става дума за вас, а за неспособността на отсрещния да реагира на гнева ви.

Въпросът е как най-правилно да реагираме на такова поведение. По-правило не си правим услуга, ако се афектираме още повече, провокирани от глупавото подканяне да се успокоим, колкото и да ни се иска. Ще покажем превъзходство, ако парираме отсрещния с небрежен коментар. Ето няколко предложения:

1. „Имаш предвид да се успокоя, или да те оставя на спокойствие?“. Този отговор разобличава изречението като това, което в действителност е.

2. „Не“. Може да звучи банално, но всъщност „не“ е цяло изречение. Когато някой иска да ви успокои, ваше право е да покажете на този човек къде му е мястото и да отстоявате това, което е важно за вас.

3. „Заради мен, или заради теб?“ Човекът, който ви моли да се успокоите, обикновено се чувства натоварен от думите ви, но извърта нещата така, сякаш за ваше добро ви съветва да се укротите.