Тина не получава очакваното повишение като изпълнителен директор на голяма компания за финансови услуги. В началото на кариерата си тя работела като борсов посредник в Ню Йорк в безкомпромисна и предимно мъжка среда. В борсовия салон научила, че разговорите за личния живот са табу, и трябвало да докаже, че е не по-малко корава от агресивните мъжкари наоколо. Това било успешен модел на поведение за тогавашната ѝ работа и тя я обичала, но с преместването си в нова организация осъзнала, че хората не искат да следват автомати. Било важно да покаже емоционалната си и човешка страна, но изпитвала нежелание да се сближава с когото и да било и не знаела защо е така. Подобно на Кевин и тя живее в една история от миналото. И за да продължи нататък, тя трябва да развие пластичността да се приспособява към променящите се обстоятелства.
Въдица №4: Криворазбрана правда
Казват, че в съда справедливост не се получава; ако имаш късмет, най-доброто, което можеш да получиш, е отлично споразумение. В същото време има толкова други сфери на живота, в които със зъби и нокти отстояваме идеята за справедливост, за разплата и безпрекословно доказване, че сме прави.
Всеки, който е имал романтична връзка за повече от няколко месеца, познава онзи момент по време на спор, когато осъзнаваш, че... слава богу... бурята е утихнала, постигната е някаква форма на разбирателство – може би временно примирие – и най-разумното, което можеш да направиш, е да държиш устата си затворена, да махнеш с ръка, да изгасиш лампата и да заспиш. Но в този миг нещо те кара да се обадиш отново, за да покажеш, че ти си бил прав, а партньорът ти е грешал – и целият ад се повтаря наново.
Не е изключено да пропилееш години живот, подхранвайки нуждата да получаваш потвърждение за правотата си или признание за понесеното от теб несправедливо отношение. В много семейства и в много части на света фамилните вражди са започнали толкова отдавна, че никой не си спомня първоначалната причина за раздора. Иронията е в това, че така ставаш жертва на още по-голяма несправедливост, тъй като се лишаваш от други важни за теб неща, каквато е тясната връзка с близки и приятели. Харесвам израза, с който в Южна Африка наричахме този вид саморазрушителни явления: „Ще си отреже носа, за да направи напук на лицето си.“
Древногръцкият майстор на парадокса, Хераклит, е казал, че човек не може да влезе два пъти в една и съща река, което ще рече, че светът се променя постоянно и по този начин всекидневно предлага нови възможности и ситуации. А за да се възползваме максимално от тях, трябва непрекъснато да разрушаваме старите категории и да формулираме нови. Много често най-оригиналните и интересни решения ни хрумват, когато възприемем „нагласата на начинаещия“, подхождайки със свеж поглед към новите предизвикателства. Това е крайъгълният камък на емоционалната пластичност.
