“Когато анализирахме данните ние разбрахме, че реалната причина хората с по-ниска интелигентност да са по-нещастни, е социално-икономическата липса на предимства пред останалите участници, като например по-ниските доходи и по-лошото образование. Те са по-нещастни и защото имат по-голяма нужда от помощ с ежедневните си задачи, имат по-лошо здраве и повече психически проблеми”.
Екипът смята, че най-добрият начин да се борим с този феномен е да се фокусират усилията към повишаване на коефициента на интелигентност в ранна и младежка възраст. “Съществуват доказателства, че дългосрочните интензивни стратегии, които са насочени към деца и младежи от социално проблемни групи могат да подобрят не само техния интелект, но и качеството на живот и перспективите за личностно осъществяване”, добавя д-р Хасиотис.
