Прекарах четири години, от 18 до 22, работейки в Макдоналдс. Работех на пълен и непълен работен ден през тези години, неуспявайки през цялото време да си намеря „по-добра“ работа. Не се издигнах по-нагоре по стълбицата, не станах мениджър, не постигнах нищо от особено значение, докато бях там.
На практика въплъщавах абсолютния стереотип на работник в Макдоналдс. Мързелив, глупав, без инициатива.
С годините видях как този стереотип работи по много начини. Помръкналите физиономии на родителите ми, когато им казах какво правя. Хапливите забележки „Още ли работиш в Макдоналдс?“ или „Никога не бих работил/а на такова място.“ Приятелите, които ме насърчават „Просто недей да ходиш на работа тая сутрин“ (защото не е истинска работа).
Това се разиграваше и в моята глава. Бях ужасен служител – от най-бавните, непохватните и недоволните. Тихо си реших, че Макдоналдс е под нивото ми. Постоянно се оправдавах „Това е такааава ужасна работа! Но трябват пари, хахаха.“ В университета се справях добре, обичах книгите и интелектуалните разговори. Не бях човек за тази безполезна физическа работа.
Не се подобрявах. И което е по-важното, не исках да се подобрявам. Защо да се мъчиш да си добър в нещо, което е под нивото ти?
Но след няколко години отношението ми започна да се променя.
Започнах да се гордея с работата си.
Запитах се, каква е разликата между Макдоналдс и всички останали работни места на входно ниво, които имат другите студенти? Защо моята работа е толкова по-окаяна от техните?
Защото работя за голяма корпорация? Не, иначе и работата в Нестле или в Кока-Кола щеше да е също толкова неудобна.
Защото компанията е неетична? Световно известни модни и хранителни гиганти продължават да използват робски труд.
Може би защото е заведение за бързо хранене? Но работата в Subway или Burger Fuel не звучи толкова зле. Защото не е интелектуална? Не, търговията и рецепцията са окей.
След което осъзнах.
Макдоналдс беше работа за хора, които не могат да правят нищо друго. Забелязах, че повечето работодатели, които набират служители на входно ниво не наемат хора, които изглеждат като хората, с които работех.
В Макдоналдс имаше хора с увреждания, хора с наднормено тегло, хора, които не отговарят на традиционните стандарти за външност, хора, които не говорят добре английски, тинейджъри и хора от всички раси. Тези хора съставляваха гръбнака на магазина. Много от тях си бяха спечелили уважението като най-добри служители.
