Живял някога един император в древен Китай. Веднъж дочул от придворните си, че по неговите земи живее човек с необикновена красота. Казвал се Сюй Гун.
На другия ден, ставайки сутринта от леглото, той веднага се обърнал към слугата си и го питал:
– Виждал ли си някога красавеца Сюй Гун?
– Да, много пъти, господарю мой.
– И кой е по-красив – той или аз?
– Разбира се, че Вие, господарю! Иска ли питане... – бързо отговорил слугата.
По-късно през деня владетелят се обърнал със същия въпрос и към жена си:
– Срещала ли си случайно прочутия красавец Сюй Гун?
– Да, видях го веднъж.
– Кажи ми, кой е по-красив – той или аз?
– Не е нужно да питаш... ти, разбира се!
Вечерта императорът имал важен гост, с когото обсъждали важни държавни дела. По някое време се обърнал към него и попитал:
– Ако се е случвало да видите Сюй Гун, искам да ми кажете кой от нас е по-красив.
– Мисля, че вие сте по-красив – отговорил веднага гостът.
След няколко дни, докато бил на обиколка из града, владетелят се озовал в покрайнините, където живеели най-бедните. Там никой не го познавал и той спокойно се разхождал, необезпокояван от жалби и прошения от поданиците си. Изведнъж покрай него минал непознат, който бил невероятно красив.
