„Ето, този човек е по-красив и от мен, и от Сюй Гун“, помислил си императорът и се обърнал към първата възрастна жена, която срещнал:
– Знаеш ли кой е този човек?
– Разбира се, че зная. Всички тук го познават. Това е Сюй Гун – отвърнала старицата.
– Моля те, жено, кажи ми нещо! Как мислиш, кой е по-красив – този Сюй Гун или аз?
Жената го погледнала учудено и отговорила:
– Не знам защо питаш, страннико, но всеки ще ти каже, че Сюй Гун е по-красив.
Прибрал се владетелят и отишъл при най-мъдрия си съветник.
– Кажи ми, мъдрецо, защо слугата ми, жена ми и моят гост ме излъгаха като ме увериха, че съм по-красив от Сюй Гун? Какво да правя, за да съм сигурен, че винаги научавам истината?
А мъдрецът отговорил:
– Слугата ти те е излъгал от страх да не си навлече гнева ти. Жена ти ти е спестила истината от любов. Тя не е искала да те огорчи. А гостът ти просто е бил учтив и не е искал да ти развали настроението. Занапред, ако искаш да знаеш истината за себе си, не я търси от слугите, близките и гостите си. Питай хора, които никога не са те виждали и не знаят кой си.
Източник: Gnezdoto
