Особено нервно става към 6 вечерта,

когато тези, които са били на работа, се приберат. За тях съвсем естествено общият дом е място, свързано със собствената свобода и домашните задължения. Щом се върнат, на дневен са приказките, вечерята, какво дават по телевизията. Битовите проблеми обаче не са от първостепенно значение за мен, която все още съм “на работа” и имам да предам текста си до края на вечерта. Чувствам се стресирана, това разминаване ме напряга още повече.

А също и внушението, че работата дебне от всеки ъгъл. Улавям се, че се напрягам прекомерно, защото не мога да спра да мисля за служебните си задължения.

У дома няма работно време и почивни дни.

Божествената препоръка за неделята има хубав замисъл, но отдавна е без значение. На мен, както и на останалите работещи вкъщи, ни плащат за готов продукт, предаден в срок. Затова често сме активни и през нощта. На разположение сме 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Повярвайте ми, чувството за постоянна ангажираност потиска и понякога дори поражда паника.

Потребител в популярен форум коментира непрекъснатото безпокойство така: „Не мога да избягам от работа, защото работата ми е вкъщи. Въпреки че е приятно да върша повечето от работните си задължения по бельо, ако трябва да избера между това да отговарям на служебния телефон в определено време и това да отговарям на личния непрекъснато, по-скоро бих избрал първото…”.

Друг участник, който също работи предимно от вкъщи, отговаря на неговото мнение, обяснявайки, че работата у дома не натоварва толкова много психиката, ако работещият въведе свои собствени графици и ритуали: „Опитвам да правя всичко по същия начин, както останалите, които се приготвят за работа. Само не обувам обувки. Направих си вкъщи дизайнерски офис с бюро за четене, стол и специално осветление. Този кът ми помогна да се почувствам на работа”.

Вариантът “по пижама” обаче не е подходящ за тези,

които не са инициативни, трудно се организират и не могат да си наложат дисциплина. Срещу това да се работи от вкъщи се опълчва един недостатък на характера, който освен при котките, се проявява особено видимо и в поведението на някои хора - мързелът. На недисциплинираните и ленивите им трябва офис и началник, който да ги надзирава отблизо. Повечето работодатели са склонни да освободят от присъствието в офиса само тези служители, които смятат за отговорни и на които имат доверие. Е, в това отношение се справям доста добре, нека да се похваля веднъж!

Но както е казано, проверката е висша форма на доверие. Много шефове се възползват от модерните мерки за контрол на работните процеси вкъщи.

На домашния компютър вече може да се инсталира специален софтуер за наблюдение.

Обща програма свързва компютрите на всички служители в мрежа, която се следи от централен сървър. Така работодателят може по всяко време на денонощието да проследи кои сайтове посещава труженикът и в продължение на какъв период е отворена всяка една страница. Вътрешните операции в компютъра от рода на копирането, сканирането и принтирането също не остават в тайна. Би ми било ужасно неприятно да ме следят по този начин, честно.

За щастие тази практика не е разпространена у нас, но става все по-масова в Съединените щати, където процентът на работещите от вкъщи е един от най-високите – 15 млн. американци са заети по този начин. За домашния офис няма правила и федерален закон и това е нож с две остриета. Лошото е, че всяка година заради работата у дома в САЩ възникват хиляди пожари. Основната причина за появата им са къси съединения в пренатоварената електрическа мрежа. Като имам предвид, че дори коледните лампички могат да предизвикат късо съединение, лесно си представям до какви последствия може да доведе конфигурацията на цяло офис оборудване… Аз например

не съм правила проверка колко може да издържи електрическата инсталация,

след като (в идеалния случай) поставя компютър, факс, принтер, няколко големи осветителни тела и уред за отопление в едно помещение. И американците все още не правят тези сметки. Но за съжаление си плащат за това, защото вредите от професионалните занимания вкъщи са трудно доказуеми. Застрахователите имат право да възразяват срещу искове за обезщетение, защото причините за щетите може да бъдат разглеждани и като следствие от всякакви други домашни занимания, несвързани с работата. Трудно е да се потвърди дали ръката на работещия вкъщи е схваната, защото е мил чинии или защото не е пускал мишката повече от 6 часа.