Истинският брой на контузиите и другите видове вредни последствия от работата у дома е неизвестен.

Хората не са склонни да правят публично достояние болките си

от страх да не загубят възможността да работят вкъщи, която смятат за привилегия. Сигурна съм, че и в България е така.

Твърде малко специализирани изследвания дават информация за вредата от работата у дома. Ограничените сведения, получавани от тях, водят до заключението, че работата от вкъщи носи високо ниво на удовлетвореност на работещите, но и че е налице недостатъчна информираност за значението на (не)удобствата и безопасността.

Няма какво да се лъжем, работодателите рядко се съобразяват с вредите от работата в домашна обстановка, защото печелят много от нея.

Пестят разходи. По-малкият брой хора в офиса означава по-малко

изразходвани консумативи. Не е необходимо да се заплаща за голямо офис пространство. Работещите използват персоналните си компютри. Ето защо няма нужда от голям брой служебни машини, нито от много технически специалисти, които да ги поддържат. Освен това може да се наемат и хора, които са неспособни да работят в екип, но самостоятелно вършат добра работа. Скрити таланти и дори гении, чието общуване с останалите е проблемно, имат възможност да предлагат идеите си от дома, където се чувстват най-освободени и вдъхновени. Ползите да се наемат кадри, които работят от вкъщи, са незаменими. Затова търсенето на желаещи да останат у дома расте, както и броят на самите желаещи. В Германия 10% от трудоспособното население работи от вкъщи, още 62% биха предпочели същото, ако имат възможност, показа проучване на браншовия съюз BITKOM. За Европа цифрите също са високи – две трети от анкетираните желаят подобен вариант. Интересно е, че най-много са тези между 30 и 45 и над 60 години. Най-младите, на моята възраст, искат да излизат от дома и да ходят на работа в класическия смисъл на думата.

И тук му е мястото да се оплача от последния – не, всъщност

първия и основен недостатък на домашния офис: социалната изолация.

Вкъщи ги няма колегите, с които иначе не спираме да обсъждаме всякакви проблеми – усещането за служебна атмосфера се губи. Социалните контакти, които общото работно място на офиса предлага, при работата ми вкъщи са сведени до минимум. Искам - не искам, се самоизолирам за дълго. Страхувам се, че това в един момент ще навреди на умението ми да реагирам бързо и да имам адекватно поведение по време на по-късното, следработното, реалното общуване. А и дали шансовете да се издигна в кариерата или дори да ми повишат заплатата са еднакви с тези на колегите, които всекидневно са пред очите на началника?

Щастливка по пижама – не съм много сигурна. А вие?

Автор: Невена Любенова