- Светът не е статичен. И много често е жесток. Той може да те схруска. Може да те премаже. Може да те направи на парченца. Може да те превърне просто в една огризка... – и Учителят отхапал от другата половинка на ябълката.
И така, ето тези две половинки се срещат. Но те вече са безформени огризки от ябълка. – казал тържествено и съединил двете нахапани парчета от ябълката. – Как мислите, подхождат ли си? Става ли едно цяло от тях? Не.
А сега ще направим друго. Нека съберем две половинки от съвсем различни ябълки. Виждаме, че не си подхождат.
Учителят долепил двете половинки от различните ябълки и отхапал от двете страни на местата, където се съединявали.
- Какво виждаме? Сега тези две парчета образуваха двойка и си пасват идеално. Защото бяха отхапани заедно, а не поотделно.
Така е и с хората. Когато двама души са заедно и се обичат, те стават едно цяло – заедно приемат ударите на съдбата, заедно се радват на живота, научават се да се разбират с половин дума, подкрепят се, учат се един от друг. И дори с течение на времето променят характерите си и хармонично се допълват един с друг.
Така че, перфектната двойка не се ражда такава. Тя се създава. И за това са необходими усилия.
Из сборника Винаги има надежда Източник: Gnezdoto
