"В една гореща нощ на лятото на 1970 г. се обърнах настрани, погледнах лежащото до мен момиче и го попитах дали иска да се омъжи за мен.
- Ще поговорим за това утре - каза тя. - Сега трябва да поспя.
На сутринта тя каза, че женитбата не е добра идея, дори напротив, много е лоша даже, но въпреки това тя е съгласна. Да, тя беше права - това беше лоша идея. Младата жена се казваше Табита Спрюс и още не беше завършила образованието си, а аз бях току-що завършил, но не можех да си намеря работа дори и като учител. Работех в една пералня и получавах толкова, колкото да не умра от глад. И двамата имахме студентски заеми и нямахме никакви спестявания. Имах два чифта бельо, два чифта дънки, два чифта обувки и проблеми с пиенето. Определихме дата за сватбата 2 януари 1971 година.
През есента с Таби се качихме на автобуса и отидохме до един известен бижутерски магазин в центъра на града. Помолихме да ни покажат най-евтината двойка венчални халки, които имат в магазина. С прекрасна професионална усмивка, в която нямаше и капка милост към нас, продавачът ни показа един чифт тънки златни халки, струващи 15 долара. Извадих портфейла си, който тогава държах завързан с велосипедна верига за колана на дънките, и ги платих. Две венчални халки за 15 долара общо. В автобуса на път за вкъщи, намеквайки за качеството на златото на халките, казах:
- Сигурен съм, че тези халки няколко дни след сватбата ще започнат да оставят зелени следи по пръстите ни.
Таби, която винаги имаше какво да каже, отговори:
- Надявам се да ги носим достатъчно дълго, за да разберем това.
След два месеца и половина дойде времето да сложим един на друг тези брачни халки, които бяхме прибрали в едно чекмедже. Костюмът, който бях облякъл, ми беше голям - беше на брата на Таби. А бъдещата ми жена беше облечена в рокля, сватбената рокля на една нейна приятелка. Беше прекрасна и уплашена до смърт. След церемонията отидохме с наши приятели на сватбен прием (сандвичи с риба тон и сода) с моята кола, стар очукан "Буик", на който едвам се превключваха скоростите. Карах и през цялото време с палеца си докосвах венчалната си халка на безименния ми пръст.
Снимка: Getty Images
Няколко години след това - четири или пет - когато Таби миеше чиниите, нейната халка се измъкна от пръста ѝ и изчезна в канала. Разглобих сифона на мивката, но от пръстена нямаше и следа. Беше безвъзвратно загубен. Тогава вече можех да ѝ купя нова, много по-красива и скъпа халка, но тя се обливаше в сълзи заради загубата на първия си истински пръстен. Халката не струваше и осем долара, но за нея беше безценна.
Животът се отнесе добре към мен и моята кариера. Написах много бестселъри и спечелих милиони долари. Но през годините нито веднъж не съм свалил от ръката си тази евтина халка, от деня, в който моята жена с треперещи от вълнение устни и ръце и блестящи очи я сложи на пръста ми. Знам, че това прилича на сладникава любовна история, но в живота това често се случва. Халката ми напомня за това как живеехме тогава, за миниатюрната ни квартира, за едва работещата печка, за шумния хладилник, скърцащите дъски на пода, за студа през зимата и уличния шум през нощта...
Халката ме кара да се замисля за бъдещето, да помня какво имахме и какво нямахме тогава, да си спомням какви прекрасни хлапета бяхме някога. Халката не ми позволява да забравя, че цената на една вещ и нейната стойност не са непременно едно и също нещо.
Оттогава минаха 50 години, но зелена следа все още няма.“
Стивън Кинг
* Табита Спрюс или Таби е съпругата на Стивън Кинг, с която те вече 50 години са заедно. Тя също е писателка и пише под името Табита Кинг.
