Докато например гневът и страхът водят до съвсем отчетливи и лесни за измерване реакции (ускорен пулс и дишане, мускулни контракции и т.н.), физиологичните „отпечатъци” на любовта са много по-размити. Друга причина

гневът и страхът да бъдат предпочитан обект за изучаване за сметка на любовта е, че те очевидно играят фундаментална роля в оцеляването и еволюцията на нашия биологичен вид. Тяхната пряка и ясна роля е да предопределят изхода от реакцията „бягай или се бий” – т.е. да бягаш или да се биеш с приближаващия саблезъб тигър например. В същото време е ясно, че хората могат да се размножават и без любов, т.е. да се „чифтосват” като животните - без да страдат, въздишат и пишат любовни сонети.

Поради тези очевидности прагматичният изследователски ум

е склонен да заключи, че любовта няма нищо общо с човешката еволюция и следователно не си струва да бъде подлагана на научна методология.

Фундаменталната причина за продължителното академично презрение към любовта обаче е фактът, че през по-голямата част от 20. век научната общност гледаше на любовта така, както комунизмът възприемаше религията – като „опиум за народите”. Професионалните изследователи бяха приели, че романтичната любов не е нищо повече от идеология, създадена от средновековните трубадури и развита след тях от безброй драматурзи, поети и музиканти. Според това цинично становище емоциите на любовта са заучени и са плод на факта, че хората възприемат твърде насериозно романтичното изкуство. Т.е. любовта

не е част от човешката природа, а е попкултурен продукт.

Продукт, започнал в древността с митовете за Одисей и Пенелопа и Тристан и Изолда и триумфирал през 20. век с „розовите романи”, „сапунките” и целия жанр на популярната музика  – от Том Джоунс и “Бийтълс” до Кристина Агилера и Лейди Гага.

Основният заподозрян за стартирането на цялата тази лудост винаги е бил римският поет Овидий и по-специално неговата поема Ars amatoria („Изкуството на любовта”), публикувана през 1 г. пр.н.е. Тази творба от три части съдържа написани с тънка ирония любовни съвети за двата пола. Ars amatoria светкавично се превръща в един от литературните бестселъри на цялата римска епоха и еднолично поставя началото на романтичната идеология в западната цивилизация. Като пример за това доколко

Ars amatoria е оформила съвременната теория и практика на любовта ще споменем само, че сред включените в нея съвети за мъже има заглавия като „Не забравяй рождения й ден!” или „Не я питай за възрастта й!”.

Творбата на Овидий става толкова популярна, че се изучава в европейските средновековни училища от края на 11. век, а през 12. и 13. век оказва огромно въздействие върху следващите знаменосци на романтичната идеология – трубадурите и авторите на рицарски романи. Оттогава и до днес темата за любовта е неизменна част от всеки вид популярна култура и в резултат на това е могъща и безпогрешна машина за пари.

В крайна сметка е безспорно, че през последните столетия любовта е била преди всичко културен феномен на западната цивилизация, оказващ огромно влияние върху поведението на хората. Дали обаче всичко това означава, че любовта е изкуствено, „присадено” чувство? Очевидно е, че тя или е фундаментална характеристика на нашия биологичен вид, или не е – тези два варианта се изключват взаимно. Твърдението, че любовта е чисто културен феномен, има два фундаментални проблема. Преди всичко, след като сексът осигурява възпроизвеждането на вида, то от гледна точка на Дарвиновата еволюция любовта е напълно излишна, независимо дали е във формата на романтична идеология, или на автентични чувства. Т.е.

ако сексът е всичко, което ни трябва, за да съществуваме като биологичен вид, откъде изобщо се е появила самата идея за любовта?

Нещо повече, ако приемем, че любовта е просто красива илюзия, родена от колективното въображение на човечеството, каква е тайната на нейната удивителна устойчивост през вековете? Да, хората безспорно са склонни да изпадат в масови заблуди, илюзии и дори откровени безумия. Примерите за това са много, включително в най-новата история. Никога обаче заблудите не са продължавали с хилядолетия и никога не са били с толкова мащабен и универсален обхват като „романтичната идеология”.

Каквато и да е илюзията, рано или късно и абсолютно

неизменно хората, обществата и народите са изтрезнявали от нея. Достатъчно е да се огледаме наоколо, за да видим, че две хилядолетия след Овидий любовта си е все още тук и изглежда никой не е имунизиран срещу нея. Тази неизменност със сигурност ни казва нещо.