В книгата си обобщавате следното: „Не искаме да излезем от Матрицата, защото ще станем свободни. Ще се наложи да пораснем, ако излезем, или по-скоро обратното, ще се наложи да излезем, ако пораснем. А така няма да се грижат за нас…“ Как можете да го разтълкувате?
Цитатът продължава така: „Свободата е най-голямата отговорност. Тя иска смелост и сила. А всъщност ние всички сме бебета с дефицит на грижа. Затова искаме да сме несвободни и слаби – за да си дополучим грижата. Вместо нея обаче получаваме менте-грижа, менте-свобода, менте-живот. А Матрицата се грижи да подменя истината със заблуди. Единствената възраст, в която имаме шанс да вкусим от истината, е детството. Но неосъзнатите родители – бивши деца, получили менте-грижа – могат да дадат само менте-родителство. Безброй родители в историята са прилагали неправилни методи на възпитание, без да го осъзнават. Неверните вярвания, свързани с отглеждането на деца, създават болни поколения, болно човечество. Срещу тези травми развиваме защитни механизми, от които после не искаме да се откажем, защото как да се откажем от нещо, което все пак ни е спасило живота? И така – до края на света. И може би наистина до края на света в буквалния смисъл. Или... може би все пак до края на неосъзнатостта?“
Не мисля, че има какво да се тълкува. Матрицата, Системата, имат нужда да не сме осъзнати, защото ако сме, няма да сме управляеми. Осъзнатият човек е здрав и щастлив, а такъв човек е труден за управляване! Не можем да очакваме Системата да се промени. Можем да почнем да променяме себе си стъпка по стъпка и да си отваряме очите. Тогава Системата, която все пак е изградена от милиарди човешки същества, ще почне да се трансформира към по-истинната си версия, в която да запази многото, наследени от миналото верни и добри възпитателни подходи, но и да подложи на съмнение и промени много от заблудите.
