Гита пак ударила земята с ръчичка.
"Много добре! Това е нещото, от което всички сме създадени. Ти и Буда, и Бог, и майка ти, и целият свят са едно и също."
Малкото момиче се усмихнало.
"Имаш ли още въпроси?" – смирено казал Соен-са.
"Все още не си ми казал, къде е отишла котката ми" – разочаровано отвърнало детето.
Соен-са се навел напред, погледнал малкото момиче в очите и продумал:
"Ти вече разбираш."
"О!" – възкликнала Гита и ударила дървения под силно с ръка. Тогава радостно се засмяла.
Когато детето отворило вратата, за да излезе от стаята, то се спряло и се обърнало към мъдрия учител.
"Няма да отговоря по този начин, когато съм в училище. Там ще дам нормалните отговори" – продумала Гита.
Соен-са се засмял, когато чул думите на малкото момиче.
***
Тази история представлява разговор между родения в Южна Корея велик дзен учител Сеунг Сан Соен-са и седемгодишното момиче Гита (дъщеря на един от студентите му в "Центъра по дзенбудизъм" в Кеймбридж). Самият разговор е поместен в една от главите на книгата на мъдрия будист, наречена "Dropping Ashes on the Buddha: The Teachings of Zen Master Seung Sahn". Тази невероятна книга, публикувана за първи път през 1976 г., съдържа кореспонденцията и дискусиите на Соен-са и неговите студенти по дзенбудизъм.
Прекрасният диалог между Гита и великия учител ни помага да осъзнаем редица неща.
Ако смъртта представлява такава колосална мистерия, която затруднява дори нашите пораснали умове – иначе подпомогнати от комфорта, произлизащ от безмерната мъдрост на преславните ни поети и разсъжденията на прочутите ни философи – как се предполага малките деца да я осмислят?
Езикът на дзенбудизма, съдържащ в себе си изключителната сложност на преживяванията и удивителната простота на изказване, е естествено пригоден за възприятията на децата. В крайна сметка малчуганите винаги успяват да проумеят неразбираемото чрез прилагането на простички примери и идеи. Вероятно езикът на дзенбудизма предоставя най-подходящото обяснение за загубата и смъртта, което може да предложим на децата си.
