Меланхоличните и тъжни натури обикновено са интроверти – това са хората, които не говорят много, но наблюдават. Когато говорят, имат какво да кажат. Когато говорят, имат изградено мнение и ясна позиция. Те не говорят празни приказки.
Такива хора изглеждат понякога отнесени, тъжни, меланхолични, защото не обичат празния шум и суетата. Не се включват в безсмислени и повърхностни разговори. Не обичат да се натрапват на очи. Не смятат, че колкото повече викаш, толкова повече печелиш доверието на околните.
Меланхоличните и тъжни хора са реалисти. Те не гледат света през розови очила – нещо, което е характерни най-често за екстровертните личности, които имат много приятели, които не спират да говорят, които винаги искат последната дума да е тяхна. Тъжните хора са по-мъдри. Те са натрупали своя житейски опит не само от първа ръка, но когато наблюдават. Те вникват в детайлите, не пропускат малките знаци.
Те не само че са натрупали впечатления за случващото се, но също така умеят да трупат впечатления за хората. Те са и отлични слушатели и анализатори. Те не просто ви слушат, за да „отбият номера“, те не ви прекъсват, те не насочва разговора само към себе си. Те знаят кога да говорят и кога да мълчат. Те чуват какво им казвате. Те могат да дадат полезен съвет, защото претеглят плюсовете и минусите на всяка кризисна ситуация.
Меланхоличните и тъжни личности са най-добрите естествени психолози.
