Месо от котка, плъх и слон се предлагали в Париж по време на обсадата от 1870 г.
Коледното меню в ресторант Voisin остава завинаги в историята. Обявена като „99-и ден от блокадата“ вечерята е типично френска – с цяла поредица от блюда и някои от най-добрите вина. Но на втори поглед излизат странностите.
Предястието е пълнена магарешка глава, вероятно сервирана студена, с репички, масло и сардини. Интригуващо, но не напълно екзотично. При супите обаче се появават изумяващи елементи – изборът е между червен боб с крутони и бульон от слон.
Зоопарковете и градските градини вече няма как да се поддържат и никой не може да намери причина защо да не се изядат животните, които така и така отиват на заколение. Слонското месо се продава на градския пазар от 18 декември.
Гризачите присъстват в менюто на Voisin под формата на печена котка, оградена от плъхове. Яхния от кенгуру и терин от антилопа с трюфели са сред основните блюда, наред с поетичното „вълк, полят с еленов сос“.
Прямото етикиране на екзотичните меса се спазвало по държавно постановление, като властите арестували всеки, който се опитва да пробута кучешкото като говеждо или еленово. Това води до смущаващия резултат – имената на животните от зоопарка, съпроводени от готварските техники на изисканата френска кухня.
Обсадата завършва на 28 януари, оставяйки града деморализиран, рушащ се и с гладуващо население. В средата на февруари Сибит отбеляза тържествено, че всички домашни животни в града са изчезнали – дори и от символа на Париж, пудела, няма следа.
Обобщавайки в края на обсадата на Париж, американският лекар цитира едно сатирично стихотворение, описващо докъде е трябвало да стигнат парижани, за да оцелеят:
Скъпи приятели, вие се смеете на тези блюда,
Но не знаете кое е добро, докато не дойде глада
Помнете тези меса, които с присвит корем
ядяхме, за да живеем, а не живяхме да ядем.
Източник: Atlas Obscura